Страници

понеделник, 4 декември 2017 г.

Словения - където камбаните изпълняват желания - 2ра част / езерото Блед /

   За първите ми впечатления и посетени места нямах търпение да ви разкажа още с прибирането ми от екскурзията:


  Всеки попаднал на територията на Словения разбира,че това не е просто една малка държава,а една много красива малка държава,която определено искахме да разгледаме.За съжаление за няколко дена можеше да посетим само нейните най-известни обекти.След пещерата Постойна яма и замъка в скалите Предяма,крайно време беше да разгледаме и езерото Блед и неговия изпълняващ желания малък остров.
  Знаех си,че това място ще ми хареса още преди да пристигнем.Толкова е спокойно и в същото време кипи от живот.
  Да отидеш на Блед и да доплуваш до острова в езерото с една от тези застрашаващи сухите ви дрехи лодки,наречени "плетна" е задължително.И когато лодкарите ви кажат да влизате един по един и да стоите мирно,стойте защото въпреки че ги управляват като детски играчки,не е лесно да балансираш една такава лодка пълна с шаващи туристи,особено тези с фотоапаратите.
   Пристигайки на острова се изправяте пред едно стълбище където започват легендите.Ако един мъж успее да пренесе жена си догоре,ги очакват дълги години на съвместно щастие.Повечето съпрузи ги отказа точно обещанието за дълги години.Щастие както и да е,ама да не рискуват с другото все пак.Стълбите са си доста стръмни и 99 на брой,така че и смелост си трябва.
  Поемате въздух и изкачвате стъпалата, а горе освен гледки към езерото има църква и магазинчета и сладолед.Църквата се нарича "Успение на света Богородица" и със сигурност ще влезете вътре,защото точно там е мястото на желанията.
   След замъка Предяма,тук е следващото място в Словения където може да си пробвате късмета да ви се изпълни някоя мечта.Камбаната на църквата,наречена камбаната на желанията е много интересна,не само защото я чувате през цялото време докато сте наоколо,а защото въжето за което е вързана се спуска вътре на централно място в църквата.Ако успеете да я ударите,желанието ви ще се сбъдне.Един съвет, застанете стабилно и подхванете въжето по нависоко.Дърпате и няма начин да не чуете така желания камбанен звън.
   Ако мислите,че няма да се справите,вземете ме с вас да ви покажа,нямам нищо против да повторя една разходка с лодка в езерото Блед.А и желания имам още.


 











   Блед е не само езеро,има си и град Блед и замък Блед.Мястото освен че е красиво е и лечебно.Една част от туристите може и да идват тук заради езерото,но друга част идва заради лековитите термални води.
   Над езерото няма как да не забележите и замъка.Той бил най-стария в страната и най-хубавите снимки на езерото,които сте виждали стават от него.Там в момента има винарна.И като заговорих за вино от Блед си вземете местното вино наречено цвичек.Може да го дегустирате в някое от многобройните заведения, там където задължително ще опитате и местния сладкиш Blejska kremna rezina .Мога само да предполагам какви количества от нея се правят всеки ден,като само аз в едно огромно заведение видях поне сто парчета да се ядат и още толкова чакаха да бъдат поръчани от следващите туристи.Не е лошо сладкишчето, бутер тесто и крем.С хубаво кафе и лимонада си подхождат идеално.Или поне такава беше моята комбинация.







Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват заповядайте и във фейсбук страничката на блога,където се случват всякакви интересни неща:

сряда, 29 ноември 2017 г.

Пълнозърнест/типов хляб с мед


     Колекцията ми с рецепти за лесни за приготвяне хлябове определено се увеличи с още едно попадение.Рецептата я намерих набързо надраскана на едно листче,най-вероятно някога видяна по телевизията или прочетена в нета и за да не я изгубя,варианта беше да ги изпробвам.Правила съм ги няколко пъти и с прясна и със суха мая.Имат плътен,дори малко тежък медено-сладък вкус.Много добре се комбинират с нещо солено,а с пресолена манджа е идеално.
    Когато един хляб се приготвя сравнително бързо,според мен няма нужда да е голям и да остава за после.Хубаво е да се изяде топъл и мек.
   Затова направих малко количество което разделям на три хлебчета-франзелки.

Какво е необходимо:

брашно пълнозърнесто/типово - 400 грама (имайте и още малко под ръка)
топла вода - 250 ml
мая - 1 чаена лъжичка суха или четвърт кубче прясна
1 супена лъжица мед
1 чаена лъжица сол
1 супена лъжица олио

  • Първо във всичката топла вода разтваряте меда и маята (когато е прясна).Аз го правя с ръце за да усетя,че маята се е разтворила.
  • После добавяте олиото,брашното и посолявате отгоре.
* Когато използвах суха мая я прибавих към брашното и солта.
  • С вилица размесвате хубаво.Получава се лепнещо тесто,което не става за месене,но след като е разбъркано добре го оставяте така на топло около час или докато удвои обема си.Ако е топло в стаята или имитирате такава като пуснете фурната на много слабо и оставите вътре тестото,времето е по-малко.
  • Тестото трябва да се отделя от стените, но да си остане лепкаво.
  • Изсипвате тестото върху набрашнена повърхност,разрязвате го с нож на три и с брашнени ръце правите продълговати хлебчета.Аз даже ги и усуках,защото ми харесва хляба да не е със съвършена форма.
  • В тавата имах място за три,но броя всъщност няма значение.
  • Поръсвате хлебчетата с брашно за хубав вид.
  • Пекат се на 200 градуса около 35-40 минути.
  • Завих с кърпа и оставих да си почиват.
  • Тъй като са типови са малко по тежки.


петък, 17 ноември 2017 г.

Тархана,добре дошли в сливенския край

Ако сте от Сливен или имате нещо общо с моя град, думата тархана /някои я наричат трахана/ не ви е непозната.Минавайки около сергиите на сливенския пазар,там където възрастни жени продават набрани от дворчетата си плодове или зеленчуци през лятото и компоти и туршии през зимата,почти е сигурно,че ще видите едни малки торбички пълни с розово-червени трохи.За това точно тези торбички и тяхното съдържание искам да ви разкажа.


Отдавна исках някой подробно да ми обясни как се приготвя както самата тархана,така и традиционното оригиналното ястие,в което тя е основен участник.Защото въпреки, че изглежда обикновено,в правенето на тарханата няма нищо обикновено.Даже си е истинска магия.
За рецептата,подробното обяснение и споделените насоки за приготвянето на любимата ни тархана искам сърдечно да благодаря на Даниела Таргова и нейната прекрасна майка Дора Таргова.Първата,че намери време да запише подробно и да ми разкаже,а втората че сподели за мен рецептата на това сливенско вълшебство в чиния.

Заредена с информация, сядам да ви преразкажа цялата магия на тази суха супа.Защото може и да си мислите,че сухите супи са само в пакетчета и са измислени в ново време,но в действителност в сливенския край това не е нещо ново и непознато,а се прави от много,много отдавна.И за разлика от тези в пакетчетата,този продукт е наистина натурален и без консерванти.

Две са основните съставки на тарханата,които я правят уникална и не толкова лесна за приготвяне.Първата е подправката тарханол или тарханово.Прилича много на копър,но съвсем не е така.Аромата е по-различен.Както самата тархана,може да го намерите на пазара и ако не знаете какво е,няма да обърнете внимание на тези изсушени сухи клонки подредени като букетчета.
Другата важна съставка е истинския квас.Приготвянето му не е трудно,но си иска време и внимание,затова повечето хора в Сливен си го взимат от църквата.


ТАРХАНА :

Дозите на продуктите са приблизителни и малко на око.
1 кг домати
1 кг червени чушки
2 кг брашно
букетче тарханово/тарханол/
една кафена чашка класически квас


Доматите и чушките се нарязват на ситно,сваряват се да омекнат и се пасират до получаването на еднородна маса.
Така получената каша се връща на котлона и вътре се прибавя букетче тарханово.Жените на пазара,които го продават обикновено слагат точното количество в малки пакетчета.

"Тархановото се купува от пазара ( майка си го купува от там или взима от съседки), много прилича на копър, но има съвсем различен аромат. Има и на други места из България подобна подправка, но мисля, че само в Сливен и региона се приготвя с нея прословутата суха супа (защото това си е супа на прах!)."
Кашата къкри до сгъстяване.После внимателно се махат клечиците (стъбълцата) тарханово. Оставя се да изстине и след това се добавя кафената чашка квас и двата килограма брашно. Обърква се до получаването на меко тесто (може да поеме и малко повече брашно).

"Квасът се взима от църквата ( майка го взима от нашата църква Св. Богородица), във всяка църква продават и обикновено е точно една кафена пластмасова чашка."
Така полученото меко тесто оставяме за два дни да втасва.Когато видим, че се е надигнало, лекичко потупваме с ръка да спадне и така поне три, четири пъти за тези два дни.
"Направо си го нашамаросваме." След втасването и потупването правим от тестото малки питки. "Колкото длан плоски питки."
Редим питките върху платнена кърпа или чаршаф. Оставяме ги за два, три дни да съхнат на топло и сенчесто място и периодично ги обръщаме, за да изсъхнат добре.
Като дете съм виждала в сливенски дворове да се сушат такива питки,заедно с корите за юфка.
След като станат леко трошливи, смиламе с машинка за месо или енергично стриваме с ръце.Така получените едри "трохи" отново връщаме на платнената кърпа да доизсъхнат за още един, два дни. "Трохите", вече изсъхнали съхраняваме в платнени торбички.

Някога тарханата се е съхранявала в платнени торбички,днес те естествено са заместени от стъклените буркани или си остава в торбичките,в които се продава.
"Моята баба шиеше много красиви платнени торбички за тарханата. Като бях в Сливен исках да ги снимам тези торбички( за да ги видиш), но майка каза, че вече са много избелели и...не можело да ги снимам."Все пак се надявам някога да ги видя,защото са част от цялата тази традиция по приготвянето и съхраняването на тарханата.

Приготвихме тарханата,но това не е всичко.Тя разбира се може да се използва като добавка към супи и яхнии,сгъстява ги,а вкуса им става невероятно богат.Докато се бавих с написването на тази статия,пробвах тарханата на различни жени от пазара.Някоя беше сложила повече чушки,друга повече домати и беше интересно как се открояваше вкуса им.Аз основно я използвах в зеленчукови супи,но разбира се я приготвях и по традиционния начин.


  Вече си имате готова тархана,дали сте си я приготвили или купили няма значение,имате си в буркана/торбичката един напълно прекрасен и вкусен продукт.Време е да го използваме по предназначение,така както се приготвя в много сливенски къщи.Традиционния начин за приготвяне на тархана е не по-малко интересен от самата тархана.

Сега и приготвянето на самата супа: Кипваме около литър вода ( дозата е за 5 човека), леко подсоляваме.
Пет пълни лъжици (по лъжица за човек) от сухата супа разтваряме в малко топла вода и изсипваме във врящата вода.
Разбъркваме непрекъснато до сгъстяване. Получава се гъста крем супа.
Разпределяме в чинии.
Нарязваме на кубчета или начупваме за да е още по автентично сух хляб и пускаме в супата.
Запържваме в малко масло или олио лъжица червен пипер и "църваме" тарханата.
Допълваме с настъргано саламурено сирене.
* Ако хляба е сух може да се начупи още в самата супа,но ако е по мек е добре това да стане във всяка порция при сервиране за да не се разпадне съвсем.



Малка страна,а на всеки километър различна рецепта.Тази е една от традиционните за Сливен и района.Ако някога минавате покрай пазара му,вземете си торбичка от тези вълшебни розово-червени трохи.Ще зарадвате възрастната жена,която ги продава и ще имате един вкусен традиционен продукт за спомен от града ни.




Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:


събота, 4 ноември 2017 г.

Морски обиколки в синьо и бяло / 5та част - Санторини - лични усещания и гледки/

Егейския круиз в разкази с картинки:








   На Санторини всеки уважаващ себе си турист пристига по вода.Още като наближавахме острова и в далечината се показа скала с бял сняг отгоре.Разбира се това не е сняг,това са си къщите на Санторини,но отдалече зрителната измама е много интересна.Ако човек не е виждал предварително как изгледа острова отстрани,а е виждал само познатите синьо бели къщички,доста ще се стресне къде е попаднал.Какво става тук? Къде е познатия пейзаж? Ами там си е,високо горе.
   Акустирахме на Санторини следобяд.Интересното е,че дъното на Калдерата е дълбоко над 500 метра,поради което корабите там не могат да пускат котва.Така де,кой има котва с въже повече от половин километър.Затова ако си следите кораба от високо ще го виждате как е ту тук,ту там,но си чака търпеливо нетърпеливите пасажери.



     "Архипелагът е с вулканичен произход, известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало там през 1400 г. пр.н.е. Преди това изригване бреговата линия на Санторини е била почти правилна окръжност, получена в резултат на вулканичните изригвания, довели до образуването на острова. При изригването вулканът експлодира с такава мощ, че централната част на Санторини литва във въздуха. На нейно място се образува огромен кратер (по-точно калдера), който се запълнил с морска вода. Учените преценяват, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Във въздуха били вдигнати 100 куб. км. скали. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.
   Историците смятат, че изригването на вулкана е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация – остров Крит се намира само на 100 км на юг от Санторини, и вероятно е бил опустошен от образувалата се при експлозията огромна вълна. Счита се, че това е една от възможните основи на мита за Атлантида."

  Обиколката ни на острова започна от новото пристанище където ни изсипаха десетките лодки от кораба.Всичкия народ беше натоварен на автобуси,които като керван потеглиха нагоре за да заведат туристите на така мечтаните места.Правейки обиколка на острова първата ни спирка беше селището Ия.Автобуса паркира и всички се изсипахме по малките и тесни бели улички.На места къщите и стълбите им са така варосани,че бялото направо те заслепява.А тълпата е такава,че по улиците има две редици в двете посоки.Вървиш в колонка по един,внимаваш да не се подхлъзнеш,в същото време снимаш и още повече разглеждаш.Ако влезеш в магазинче,после поне десет минути чакаш да се включиш в потока от замаяни туристи.Няма как да е друго на едно такова световно място.









   В столицата Тира бяхме вече на свечеряване.Разходка.Залез.Разходка.Лифт.Лодка и чао Санторини.
   Тълпата в Тира е не по-малка от тази в Ия,магазините се редуват със заведения,заведенията с малки хотели.Ако погледнеш към склоновете на острова,всичко се слива в една бяла картина,огряна от слънчевата светлина,която според движението на слънцето сменя нюансите на бялото от заслепяващо до тъмно сиво.
   Когато слънцето залезе и изгря уличното осветление бавно се насочихме към горната станция на лифта.Бяха ни предупредили,че дори опашката да е огромна да не се притесняваме,защото само на Санторини кораба винаги чака своите пасажери.Служители на компанията стоят и горе и долу и наблюдават потока от туристи.А на кораба както си е правилото за прибиране, всеки минава на проверка за да се знае къде е неговото присъствие.
   Няколко думи за залеза.Слънцето го видях да залязва от Тира,но усещането за залез започна още в Ия в късния следобед.И двете градчета се намират на високо и слънцето ги огрява отвсякъде без нещо да го спира и дори да искаш няма как да не усещаш през цялото време движението на огненото кълбо докато пада към морето.Аз лично го усещах като при затъмнение,как постепенно сенките стават различни,бялото от много бяло посивява и това в продължение на няколко часа докато не потъне в морето и не падне мрак.Не може да се опише.Затова му го признавам уникалния залез на Санторини.Защото на равната континентална земя не може да се получи този ефект.












 
   Малко хора предварително се замислят,че Санторини има и обикновено изглеждаща част.Защото Санторини не е само столицата Тира и градчето с известния залез Ия.Санторини има и друга страна.Равна и ниска,камениста и осеяна с къщи и вили.Но колкото и обикновено да изглежда пейзажа,едни растения правят необикновена тази част и това са лозята на Санторини.При липса на нормална почва,при още по голяма липса на вода,защото на острова няма и капка от собствен източник,тези лози не само растат,ами и дават грозде,от което се прави и хубаво вино,наречено винсанто.На пръв поглед лозята приличат на бурени,но като се позагледахме видяхме оформени като корони или гнезда лози, в центъра на които зрее гроздето.Защитено от жаркото слънце и в същото време се пази всяка капчица влага.От автобуса нямаше как да се получат хубави снимки затова си позволих да си взема няколко от Интернет.




  Пожелавам на всички да отидете и да намерите нещо свое на този остров,свой залез,своя гледка,свое усещане.Това си е един уникален и много интересен остров,който може и да не оглави личната ми класация от любими острови,но се радвам че видях. Защото не красивите разкази и реклама определят кое е вашето място,а Вашите собствени очи и сърце.И ако те го харесат,друго не е важно.

   Надявам се,че разказите с картинки от всяко едно място,което посетихме на този мини круиз в Егейско море да Ви е харесал.Благодаря за вниманието!