Страници

сряда, 28 септември 2016 г.

Опушена гъбена супа


     Студен септемврийски ден е.Някак си не съм свикнала да се обличам още и ужасно намръзнах навън.А какво по сгряващо нещо има от една купа гореща супа,която обаче трябва да стане бързо за да има желания топлинен ефект.
    Гъбените супи стават бързо,защото колко им трябват на едни гъби за да омекнат.
    Трябва само да имате гъби...А ако имате и пушен червен пипер,супата става уникално ароматна и вкусна.

Какво е необходимо (това е за около три порции гъста супа):

гъби - 200 грама
лук - една малка или половин голяма глава
морков
доматено пюре или нарязан половин малък домат
пушен червен пипер - една чаена лъжичка
олио - една супена лъжица
фиде или начупени спагети
сол и нарязан магданоз
по желание, една супена лъжица микс от изсушени гъби


За застройване,което при тази супа не е задължително:
едно яйце
две супени лъжици кисело мляко
една супена лъжица брашно
чаена лъжица оцет
  • Нарязваме на ситно лука и морковите и ги задушаваме в една супена лъжица олио и малко вода до омекване.
  • Прибавяме гъбите,които сме измили и нарязали точно преди да ги готвим.
  • Разбъркваме и добавяме доматено пюре или нарязан домат и поръсваме с червения пипер.Ако имате сушени гъби,нарежете ги на ситно и ги добавете.
  • Разбъркваме няколко пъти и чак тогава заливаме с вода (три купи в моя случай).
  • Обикновено магданоза го слагам накрая в другите супи,но тук го нарязвам и го слагам да се готви и той.
  • Прибавяме фиде или начупени спагети,посоляваме и оставяме да си ври на не много силен огън.
  • Ако използвам спагети,супата е готова когато омекнат те.В другите случаи варя 10-12 минути най-много,особено ако гъбите са нарязани на ситно.
  • В този момент супата като цяло е готова и може да се хапва и така,но аз супите винаги ги застройвам,защото така според мен имат завършен вид и вкус.
  • Разбивам яйцето с киселото мляко,добавям брашно и оцет.Взимам от горещата супа и добавям в застройката постепенно и бъркам.Трябва да се уеднаквят температурите на застройката и супата и по този начин яйцето няма да се пресече.
  • Оставям минута две да поври,изключвам и оставям няколко минути преди да сервирам.

Може да използвате и обикновен червен пипер,но пушения променя изцяло и вкуса и особено аромата на цялата супа.Много приятно и различно се получава.




В студения ден си я хапнах с люто чушле,а рецептата как си ги правя цяло лято е тази: 


А другия модел гъбена супа,която също правя често е:


Заповядайте при мен и във Фейсбук:

неделя, 25 септември 2016 г.

Средиземноморски солен кекс



     Кексът си е правен у нас,в моята си кухня,но реших да си го кръстя така защото трите му главни аромата ми напомнят за средиземноморските земи:зехтин,маслини и розмарин.


 Продукти:

Две яйца
Две супени лъжици кисело мляко
Пет супени лъжици зехтин
Две чаени чаши брашно плюс още около две супени лъжици
Една чаена лъжичка сол
Едно пакетче бакпулвер
Стръкче розмарин
Десетина натурални маслини



Първо махнах костилките на маслинките и ги нарязах.В чинийка сложих две супени лъжици брашно и хубаво ги овалях в него.
В купа разбих яйцата с киселото мляко и зехтина.Нарязах на ситно розмарин,количеството е около една чаена лъжица,но все пак не прекалявайте,защото аромата е силен.
Прибавих брашното,солта и бакпулвера и разбих до получаването на гъста кексова смес.Наложи се да разредя с една супена лъжица вода.
Накрая добавих набрашнените маслини (само тях без брашното,в което бяха) и разбърках внимателно сместта.
Имам една правоъгълна формичка,която намазах със зехтин и набрашних с брашното,в което бяха маслинките.Като ще правим средиземноморски вкус,нека е до край.
Изсипах сместа в тавичката и пекох на 190 градуса двайсетина минути.
Не се надигна равномерно и причината е,че без да искам отворих фурната не на време,но вкуса...вкуса беше разкошен.За аромата в кухнята докато се печеше също няма да ви говоря.А и в края на краищата перфектни стават ястията само в дома на Гордън Рамзи (примерно).

Кекса свърши по-бързо и от Спаначената ми пита,която досега държеше първенството сред солените кексове и пити.

Рецептата за Спаначена пита






Забележка: Използвайте натурални маслини.Онези черните при топлинна обработка понякога добавят химичен аромат,който няма работа в ястията.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте при мен и във Фейсбук:



сряда, 21 септември 2016 г.

Сливен - двете къщи

  В Сливен има забележителности,не е като да няма.Старите къщи също не са малко,но повечето от тях са толкова разпръснати из целия град,а някои са в такива скрити улички,че дори на местен човек ми е трудно да обясня кое къде е, а на другоселец си е направо невъзможно.
  Двете къщи,които ще ви покажа са от тези,скритите.Хубавото е,че се намират близо до едни от най-големите забележителности на град Сливен,старата фабрика на Добри Желязков и Музея на текстилната индустрия.Веднъж намерили музея,лесно ще намерите и тези две къщи,които пък се намират почти една до друга.
  Тъй като са строени в един период,къщите много си приличат.Чардаци,дървени стълби,големи калдаръмени дворове със задължителните за сливенските дворове чимширени храстчета.Прекрачвайки праговете на големите дървени порти,прекрачвате и в атмосферата на онова време.
  Първата къща си я наричаме къщата на сливенския бит.В нея като деца най-редовно по празници изнасяхме рецитали.Тя не е къща на известен сливенски възрожденец,а както говори и името й пресъздава и показва сливенския бит,живот и обзавеждане от старо време.В последните години вътре се пресъздават обичаи и са изложени сватбени носии от целия сливенски регион.









  Втората къща аз лично я видях наскоро.Възползвах се от случая,че по празници музея организира безплатни посещения във всички обекти и това означава,че задължително ще е отворена и при първия такъв я посетих.Родната къща на Добри Чинтулов,един от най-известните сливналии,чиято песен "Стани,стани юнак балкански" звучи всеки ден в дванадесет на обяд от градския часовник.В къщата е поместен музей посветен на поета-възрожденец.











Адреси на къщите:
Къща-музей Сливенски бит:ул.Симеон Табаков №5
Къща-музей Добри Чинтулов:ул.Възрожденска №5 (на няколко метра от къщата на Сливенския бит)
Сайта на Сливенския музей,където са описани къщите,както и входните такси и работното време: http://www.museum.sliven.net/index.php

Още пътеписи за български обекти и забележителности:ТУК

А за крепостта Туида ТУК

Пресечена доматена каша



   Какво ви е отношението съм простичките гозби,от тези дето не им отива скъпа чиния,а просто чупиш хляб и топиш директно в тенджерата?Които не са красиви на външен вид,но вкуса компенсира всичко.Тази каша е едно такова ястие с вкус на детство.А как отваря апетита е доказано и с най-злоядите деца.

  Не я правя цяло лято,въпреки че домати има в изобилие.Правя си я по това време когато излязат на пазара консервните домати.Те нямат много течност и кашата става по гъста и приготвянето не отнема много време.

Какво е необходимо:

домати - около килограм
брашно - чаена лъжичка разтворена в супена лъжица вода
яйце - 1 брой
сол и захар

Смилате или настъргвате доматите на ренде.Ако ви притесняват семките,прецедете доматите,но аз си ги оставям.
Изсипвате доматения сок в тенджерка и слагате на слаб огън на котлона.
Когато се изварят и водата намалее, прибавяте разбито в малко вода брашно.Разбърквате добре и оставяте една две минути.Бъркате за да не загори.
Веднага след това добавяте вътре разбито яйце,а може и директно да го чукнете вътре.
Разбърквате отново много добре,защото все пак правим пресечена каша,а не забулено в доматен сос яйце.
Яйцето веднага сгъстява доматите.Махате от котлона за да не загори.
Подправяте със сол и захар на вкус.

Пресичането с яйце беше запазена марка на баба ми.Така кашата има по "благ" вкус както казваше тя.




неделя, 18 септември 2016 г.

Бърза баница с одрински кори


    Това е баницата която правя най-често.Като външен вид накрая самата баница не е от най-красивите,но като я нарежа,а още повече като се опита и външния вид вече няма значение.
Отдавна не меря продукти за нея.Дори само като видите продуктите и начина на приготвяне,повече няма да ви трябват мерки и теглилки за следващите пъти.
Само нужните продукти,които са:

  • кори за баница "Одрински" - 500 грама или един пакет
  • сирене - 220-250 грама
  • яйца - 3-4 броя
  • кисело мляко - половин кофичка или 1 чаена чаша
  • бакпулвер - 1 пакетче или 1 чаена лъжичка
  • захар - една щипка
  • олио - една кафена чашка
  • масло - около 2 супени лъжици


Откакто открих тези кори,наречени "Одрински" други не използвам за тази баница.Те са по тънки от тези "на сач" и по дебели от обикновените фини кори.
Включвам фурната на 200 градуса и докато се загрява приготвям плънката.
В купа натрошавам сиренето,чуквам яйцата (3 по големи или 4 малки,но и 4 големи да сложите няма да сгрешите)
В киселото мляко слагам бакпулвера и като шупне го прибавям към сиренето и яйцата.
Щипка захар и олиото и разбърквам добре.
На дъното на тавата нареждам две нагънати кори,надиплени или както ви харесва,с лъжица слагам от плънката и така докато свършат корите и плънката.
Отгоре слагам една кора върху която нареждам бучки масло.
Някои баници отгоре завършват с плънка,аз предпочитам да е кора намазана само с масло.
Слагам във фурната и пека 15-20 минути докато се зачерви кората.
Вадя тавата и размазвам маслото отгоре ако не се е разпределило само.Препечената кора да не ви притеснява.
Напръсквам веднага с вода,особено прегорелите и сухи краища.
Отгоре слагам хартия или вестник и завивам плътно с кърпа.От горещата баница водата се изпарява във вестника и позволява баницата да омекне,но не и да стане на каша.Корите отгоре може да ви изглеждат сухи,но от парата са станали меки,а в същото време с вкус и аромат на масло.
Нека постои 10-15 минути да се отпусне и да изстине леко.



А ако искате и някоя по така направена баница,пробвайте и тази Завъртяна баница

или моята Малка сладка баница

или със същите продукти може да си направите тези Банички със сирене

понеделник, 12 септември 2016 г.

Устремски манастир,един сакарски оазис

  Много мислих да спомена в заглавието "оазис сред мръсотията и простотията",но не го направих с надеждата,че нещата са се променили към днешна дата.Защото това е едно прекрасно място,с чудна природа,зелени поляни и река,чиято красота беше покрита с камари боклуци,оставени от празнували посетители на манастира.Защо бе,хора? 
  Манастира иначе е много красив и много голям.С високи дувари,голяма дървена порта,чешми със студена вода,цветенца,мърмореща монахиня и т.нат. Има си всичко манастирско,заедно с това чувство на спокойствие и утеха,което винаги усещам на такива места.Намира се в Сакар планина, на няколко километра от Тополовград до село Устрем и е най-големия по тези земи.












И още манастири на този линк: МАНАСТИРИ