Страници

четвъртък, 28 април 2016 г.

Какво се крие в скалите близо до Русе

   Тези места се намират близо едно до друго и при едно пътуване по работа в Русе направихме една отбивка до тях.Намират се в скали и ето че даже се получи и обединяваща тема,както аз най-обичам когато си измислям маршрути за еднодневни екскурзии.За справка вижте пътеписите ми 
До ъгъла на картата в един почивен ден
По римски стъпки и в търсене на легенди в търновския край
Един ден в розово


   Първа спирка Ивановаски скален манастир.Той се намира близо до село Иваново на 18 км южно от град Русе и се открива лесно,следвайки указателните табели.Около 20 малки църкви,параклиси и килии издялани в скалите образуват този манастир,намиращ се на 32 метра височина.Преди много,много години тези параклиси са били много повече,а килиите около 300.Съдейки по запазените стенописи от времето когато тук е кипял живот,ако разбира се един монасешки живот може да се опише като кипящ,можем само да предполагаме колко красиво е било всичко.А каква гледка се открива от високо? Божествена бих казала,имайки предвид мястото.
   А тези,които драскат и рушат и сега и малкото останали изображения,искам да ги попитам,по големи пичове ли се почувствахте? Както и да е,това е друга тема,но не се въздържах...













  Вторият скален обект е Бесарбовския скален манастир "Св.Димитрий Бесарбовски".И тук имаше много хора,нещо което не очаквах в делничен ден.Имаше и румънска група,с която се засякохме и на предишния манастир.
  Този манастир е единствения действаш скален манастир у нас.Може би поради факта,че основните му жилищни сгради се намират на земята.В двора на манастира има кладенец с лековита вода,каквато е водата във всички манастири.
  Този манастир щеше да е като всички други,ако не бяха изсечените в скалите църква и килии.До тях се стига по тесни стълби,48 на брой.В скалната църква има красив дървен иконостас и икона на Св.Димитрий.До тази скална църква има ниша,където се предполага,че е спял светеца.В друга една скална пещера пък е погребан монаха Хрисант,който е възстановил манастира през 1937 година.
















   А ако пътувате след това,а може и преди по пътя Русе - Велико Търново може да направите една отбивка до крепостта Червен,която също можем да приемем че е в скалите само че върху тях.А ако сте там по време на средновековния фестивал,спирането е почти задължително.







сряда, 27 април 2016 г.

Готвено с агнешко


Пролет = агнешко във всякакви варианти.
Колкото и да го обичаме печено,никога не пренебрегваме и да го готвим на ястия.Това е любимо в къщи.
Ястието не изисква голямо количество месо.Както казва майка ми достатъчно е месото да си пусне аромата,затова най често когато взимам агнешко,отделям подходящи парчета за печене,а останалото готвя.
Този път взех агнешки котлети и тези които не ми харесаха използвах за това ястие.
Готвените ястия не стават винаги много красиви,но затова пък колко са вкусни само мммм...

Какво е необходимо:
  • агнешко месо - приблизително 700 грама
  • картофи - 500 грама
  • ориз - една кафяна чашка
  • червен пипер - една щипка
  • джоджен - една супена лъжица сух или няколко листенца пресен
  • магданоз - количество по желание
  • глава стар лук
  • сол
  • Измиваме и почистваме месото.Нарязваме го на парчета.
  • Нарязваме лука на ситно и го задушаваме в малко мазнина.Прибавяме месото,задушаваме го една-две минути.
  • Прибавяме червения пипер,джоджена и магданоза,заливаме с три чаши вода или колкото е необходимо да се покрие месото и оставяме агнешкото да се готви.
  • След 30 минути прехвърляме в тавичка,добавяме нарязани картофи,ориза и посоляваме.
  • Доливаме още топла вода обикновено още толкова.Повечето пъти слагам даже повече.
  • Слагаме в загрята фурна и печем до готовност или докато месото и картофите са сготвени.
  • Този момент не е задължителен,може да се довърши и в тенджерата,но във фурна става по бързо.
  • Ястието трябва да е течно,не да остане на сварен ориз без никакъв сос.
  • Когато е готово,оставяме десетина минути да си почине (ястие с картофи никога не се яде веднага) и в това време правим салата и викаме гладните.
  • Уникална вкусотия с крехко агнешко и аромат на джоджен.
  • Опитайте!
Снимките не станаха от най-добрите.Тавата още димеше,а всички бяха много гладни и никой не уважи желанието ми да изчакаме поне да няма пара и да направя по-добри и красиви снимки :)




събота, 23 април 2016 г.

На село,тема с бъдещо продължение




   Някои от рецептите,които правя се получават най-добре в селската ни печка.Докато описвах рецептата за селското ни гювече със сирене нахвърлях и думи за село.В последствие се оказа прекалено много текст за една рецепта,затова селския разказ го прехвърлих тук и със сигурност ще има продължение
  Когато бях дете завиждах на всички деца,които си имат баби и дядовци на село и през ваканциите ги изпращаха там.Имах чувството,че оставам сама в целия квартал.А когато се прибираха на есен имаха невероятни истории за катерене по дървета,гоненици с кучета,гушкане на малки животинки,все неща за които умирах да ми се случват.
  На големи години сега си наваксвам със селските истории.Ако си на село без да живееш там изпитваш само романтичната част от живота.Събуждаш се сутрин с птичи песни,разсънваш се с петела на съседите и ставаш с виковете на овчарите.
  На което и село да прекарате няколко дена,разбирате колко различно е там.От сутрин до вечер се случват събития,толкова далечни от градския живот,че почти имаш чувството че си в друг век,докато разбира се не погледнеш прогнозата за времето на лаптопа.
  Денят започва и свършва с животните и преминава в градините.От първия топъл ден в годината до последния през есента.
  В града няма да чуете звънци на овце и крави,нито цветистите ругатни на овчарите с които подкарват стадото си.Това си е техен ритуал и така си се разбират най добре човек и животни.Звуците на деня се сменят от механичните на резачки и косачки до веселия звън на камбаната по празник и тъжния когато някой почине.В селата където повечето хора са възрастни за съжаление тъжния звън на камбаната се чува все по често.Само аз която ходя чат пат в почивни дни съм присъствала на много такива тъжни известия.Което обаче е пак някаква мила част от живота тук,така всички научават че са намалели с още един,а новината за причинилия тъжната вест се разпространява преди още да заглъхне камбаната.
  "Кудкудяк-кудкудяк,днеска снесох утре пак".Така се снасят щастливи яйца и така продължава утрото на село.
  Деня продължава с преминаващи бусове по всички улици на селото да изкупуват това и онова,придружени с размазани от мегафоните гласове,които съобщават "изкупувам кожи,изкупувам орехи,купувам мас...".
  В летните дни следобедите са посветени на тишината и пчелите.Дори в планината жегата надвива и приспива всичко друго.
  Привечер когато животните се приберат от паша,започват седянките.На всяка улица ще видите насядали пред къщите съседи да обсъждат клюките на селото.Не ви трябва да минавате тогава покрай една такава сбирка,моментално ще станете обекта на поне половинчасово обсъждане.
  Накрая уличните лампи се включват,хората се прибират да гледат сериала и така всичко започва отначало на следващата сутрин.
 
   Манджите на село? Те стават по-вкусни и свършват по-бързо.
Кьопоолу по селски
Селското ни гювече със сирене
Барбекю на двора