Страници

петък, 29 януари 2016 г.

Грюер - по жеравите ще го познаете,ако аромата на сирене не е достатъчен


   Грюер е едно малко,по-малко и съвсем малко селище в Швейцария.Сега като се замисля,има една главна улица,която е и единствената в града,а такова голямо разнообразие от туристически дейности.Магазинчета,галерия където се излагат различни ръчно направени изделия,шантав музей,ресторантчета където може да топите фондю и други швейцарски вкусотии...И това е само началото.
   А защо и какви са жеравите?Ами те са навсякъде по къщите,защото жерава е символа на града и естествено негов герб.В началото и аз не разбрах какво общо има той,но хората които говорят френски ме светнаха по въпроса.Жерав на френски е Grue и оттук идва и името на града.Историята,която прочетох е,че графа основал града убил една такава птица и в момент явно на някакво ловджийско опиянение казал,че това ще бъде герба му и оттам и на неговия град.





 В Грюер се намира едноименния замък,един от най-красивите и запазени в Швейцария.Изграден през 13ти век той е бил дом на графове и графини.Сега е музей,който задължително трябва да разгледате,ако попаднете тук.Обзаведените стаи,старата кухня с типични съдове и печка,пищните зали с огромни камини,където липсват само кучета които да се излежават пред огъня,рицарски доспехи станали свидетели на славни за замъка времена,малка спретната градина...Изобщо има си всичко което един уважаващ себе си замък трябва да има,а като бонус са невероятните гледки от високо.








   Шантавият музей,за който споменах и който никак ама никак не ми се връзваше с цялата тази швейцарска идилия от сладки къщички,зелени полянки и цветенца в саксийки е музей посветен на Х.Р.Гигер.Това което той е дал на света са специалните ефекти в "Пришълецът" и в този музей са изложени негови скулптори,картини и филмови декори.


  До Грюер може да стигнете с различни превозни средства.Но ако сте отседнали в Монтрьо,начина да се потопите в швейцарската атмосфера по всякакъв възможен начин е да се метнете на Шоколадовия влак.Преминавайки през спирайки дъха ви гледки (това изречение е задължително когато се описва пътуване през Швейцария и Алпите),влака има за крайна спирка шоколадовата фабрика в градчето Брок,но има една междинна спирка и това е Грюер.В билета са включени и посещението на замъка и дегустация на сиренце докато гледате как се прави.Представете си екскурзия в която има по нещо за всичките ви сетива.
   Грюер има една единствена улица,но къщите са толкова симпатични, че човек може да снима сантиметър по сантиметър от всяка една.В единия край на улицата се намира сграда,която ми приличаше на църква,но за която в последствие научих, че я наричат Голгота,а причината е изобразеното разпятие над главната врата.Някога тук се е помещавала стражата на замъка,а днес е галерия и магазин.Има много ръчно изработени сувенири и дори може да погледате как се правят.Близо до нея до един от ресторантите, може да видите и запазени стари швейцарски мерки издълбани в един огромен камък.Нали трябва все да са различни,швейцарците са отмервали насипните продукти в техни си мерни еденици.В Берн има подобни само че за дължина.









  И като стана дума за сирене,а щом си говорим за Грюер сигурно трябва да съм спряла гинкобилобата за да забравя да спомена и за едноименното такова.Производството на това сирене е започнало преди много,много векове,но самото име грюер е използвано за първи път през 1602 година,когато местни управници от град Фрибург,в чийто район се намира градчето Грюер,подаряват на един френски пратеник няколко пити от това сирене,които били направени точно в Грюер.И както се казва, останалото е история и много топен хляб във фондюто.
   Сиренето грюер е жълто,твърдо сирене,доста соленичко.Интересното при него е,че в зависимост от времето в което зрее то придобива различен вкус.И тук вече ще цитирам прочетена информация,защото и един камион с пити сирене да опитам,пак няма как да опиша вкуса и аромата по начина,по който го правят специалистите по сирене.Така съм и с дегустацията на вино.
 ""Gruyère doux е шестмесечен, с нежна текстура и сладни на небцето като мед. Полусоленият mi-salé е почивал 10 месеца и има ясно изразен аромат на лешник. Доминиращ над всички вкусове е Gruyère vieux, концентрирал качествата си над една година. Силно солено, с дървесни нотки и дълъг послевкус на бял трюфел.""(цитирано от сп.Меню).
  


четвъртък, 28 януари 2016 г.

Пияни пържолки на фурна


 Ако имате пържоли и вино,обяда или вечерята вече са почти готови.Печете и вдигате наздравици.Понякога обаче не е лошо да внесем малко разнообразие и различни миризми в къщи.
 Винаги взимам вратни пържоли.Дори само на скара без нищо стават крехки и сочни,а когато имат марината са неустоими.Взимам ги с кост,която после изрязвам с част от месото и правя една много вкусна супа с тези да ги наречем остатъци.

Какво ви е необходимо(за 3 порции)
  • вратни пържоли - 3 броя
  • червено вино - 120 мл
  • вода - 60 мл или половината на виното,което ще използвате
  • чесън - една не много голяма глава
  • сос "Уорчестър" - 6 супени лъжици
  • зехтин -2 супени лъжици
  • ябълка
  • сол



  • Счукваме чесъна с щипка сол за да не хвърчат скилидките из кухнята
  • Добавяме сос "Уорчестър" и зехтин
  • За да имате крехки пържолки,удряйте им по един чук преди печене.
  • Нареждаме пържолите в гювеч или друг съд за печене с капак Ако нямате такъв,завивате с  фолио и то ще свърши тази работа.Имайте предвид,че времето за печене което посочвам е при използване на гювеч.
  • Намазваме пържолите с маринатата и нареждаме нарязана ябълка около тях.
  • Заливаме с виното и водата,поръсваме с щипка сол.
  • Слагаме гювеча в студена фурна и пускаме на 200 градуса
  • След около два часа (ако са по тънки може и да са готови по-рано) махаме капака.Аз ги оставям десетина минути в изключена фурна да се изпари от течността.
  • Прехвърляме пържолките в друг съд и ги оставяме на топло
  • Течноста от гювеча изливаме в тенджерка,намачкваме ябълката и добавяме една чаена лъжица брашно.Бъркаме докато се получи хубав сос.Посоляваме,ако е необходимо.
  • Ако количеството на соса ви е малко,добавете още вода или вино (ако обичате трапчивия му вкус)
  • Сервираме пържолките залети със соса.
  • Гарнитурата е по желание.
  • Обикновено ястията с червено вино не стават много красиви накрая,затова трябва да имат нещо цветно за гарнитура.Аз задушавам в малко масло зеленчуци,които преди това съм приготвила на пара.Може да ги сервирате и върху картофено пюре.


За сладки приказки и разходки,заповядайте при мен и във Фейсбук:

събота, 23 януари 2016 г.

Портокали и лимонада в Ментон


  Ментон е френско градче,често наричано Перлата на френската ривиера.Освен че е красиво,то може да се похвали и с рекорден брой слънчеви дни през годината.През месец февруари тук се провежда цитрусов фестивал,който е направил града известен и който допринася потока от туристи да не секва и през зимата.Въпреки,че самия климат допринася достатъчно за това. По време на фестивала от лимони и портокали се правят всевъзможни фигури,които са неизменна част от грандиозен парад,който се организира по това време.Изобщо в целия град има всякакви жълто-оранжеви мероприятия.
   През февруари Ментон може и да е интересен,но през останалото време е просто прекрасен.
   Започваме срещата си с Ментон в стария му град.Също както цветовете на фестивала,къщите тук се открояват с подобни цветове,всякакви нюанси на жълто,оранжево,охра и т.нат.Впечатление правят многото прозорци,които ако се вгледате внимателно обаче,се оказват фалшиви.Преди много много години един от градоначалниците на града въвел данък върху прозорците и местните хора се принудили да зазидат много от тях,но за да не се изгуби симетрията и красотата на сградите те решили да си ги нарисуват.



 Повечето от сградите в стария град са високи с невъзможно тесни и стръмни стълбища.Повечето от тях заплашват да се катурнат върху съседната и затова са закрепени една за друга с арки.Нещо като съседска взаимопомощ.Този начин на закрепване го видях и в стария град на Санремо.А разположението им близо една до друга си е запазена марка на всички стари градове в Западна Европа.
   Високо горе след изкачване по доста стъпала се намира базиликата Архангел Михаил,чиято камбанария се вижда от много места в града и която е една от основните забележителности на града.Наблизо до базиликата се намира още една църква,която може да се разгледа или както правят повечето туристи в горещите дни,да влязат да постоят в прохладната тишина.На мен лично тя ми беше по интересна.Отвън си е църква,но вътре е украсена с едни такива много тежки червени драперии по стените и златни орнаменти по олтара.










  Спускаме се по тясна каменна уличка и излизаме на главната улица с много сладки магазинчета с традиционни стоки.Предполагам,че никой не се съмнява,че основната тема на всички сувенири са лимоните.И всичко е отново жълто и жълтозелено и жълто оранжево.
 Задължително опитайте гигантските meringues,които се продават почти навсякъде.И лимонада,много лимонада,прекрасна студена и освежаваща лимонада.Който е опитвал истинска лимонада от истински лимони,а не такива във вид на прахообразно вещество знае за какво говоря.А тази беше божествена.На повечето снимки от това място имам и в двете ръце по една чаша.






  Освен стария си град Ментон има прекрасна крайбрежна улица и дълъг плаж с не толкова забележителен пясък,но това е друга тема.Имат си стар форт,в който се помещава музея на Жан Кокто,където са изложени много негови творби.А докато си е бил действащ форт е пазил града от пирати.Това не го зная със сигурност,но аз така си представям да функционират подобни укрепления на морския бряг.А най съвременната им забележителност е новият музеят на Кокто,представляваща една много интересна сграда с причудливи форми.Какво да ви кажа,уважават си го този човек.Имат си и яхтено пристанище,но това и да не го споменавам си е ясно.
   Винаги са ме очаровали такива малки градчета.Винаги намират с какво да те очароват,а често и да те изненадат.Не отиваш с някакви очаквания,а накрая не искаш да си тръгнеш оттам.Такъв беше и Ментон.Заслужаваше си всяка минута прекарана там и всяка чаша изпита лимонада.