Страници

неделя, 13 септември 2015 г.

Кипиловско кале - една от най-скритите крепости в Стара планина

 

   Когато веднъж си се запалил от идеята да намериш някое забутано място,за което малцина знаят и още по малко са посетили и когато си отделил време и мисли за това как да стигнеш до него,тогава може да се каже че си от групата на напредналите туристи.Моето посвещение сред търсачите на малко известни и труднооткриваеми старини в България, беше Кипиловското кале.
   За това кале научих случайно.Попаднах на статия в Интернет и понеже е в моя район на пребиваване,споделих за него на моя баща.Оказа се,че той е чувал за него и дори има някаква представа как се стига до него.Така в един студен и мрачен априлски ден малко на шега решихме да тръгнем към село Кипилово,но само с идеята да проверим дали има някаква пътека към това кале и дали изобщо съществува някакъв ориентир към него.Така той,аз и кучето или както си казваме ние,обичайните заподозрени потеглихме.


   Село Кипилово се намира между Сливен и Елена.След отклонението от главния път за селото се стига до една река над която има мост и веднага след него се завива дясно.По този път и все по него,от едната страна има ливади,от другата възвишение.Навлиза се в гората и се стига до бариера.Това място се нарича Борината (виж картата)Преди секачите,тези унищожители на гори я заключваха,но вече не.Пътя е проходим,не е асфалт,но не е и пръст,която да стане на невъзможна кал след дъжд.Някъде по средата наскоро видяхме,че някой е поставил малка табелка поне като ориентир,че пътя е правилния.Преди я нямаше и се движихме без да знаем,дали сме на правилното място.
   Мястото където трябва да оставите всякакво превозно средство и да навлезете в гората е една ръждясала табела.Видът й би отказал много хора,но не и луди глави като нас.Решихме,че така и така сме дошли и сме намерили отправната точка,да се пробваме да го намерим въпросното кале.

   Пътека нямаше разбира се,само се следва посоката нагоре по права линия на табелата.Препятствия имаше много,то си е така буренясало че на места трябваше за заобикаляме храсти и големи треви.Добре че беше още зима и от оголените дървета и храсти имаше някаква видимост.В един момент обаче имаше толкова преплетен на земята бодлив капинак,че за не се отклоняваме много, се наложи да носим кучето.И за да е изкачването още по вълнуващо, падна и мъгла и започна да ръми.От онзи отвратителен дъжд,който не е силен,но след минути подгизваш.В този момент почти се бяхме отказали,че ще видим нещо,а заради мъглата не бяхме сигурни дали не сме се и отклонили, когато пред нас изникна каменен зид.Бяхме го намерили.За моя изненада се оказа че много голяма част от стените са запазени.Бях виждала разбира се снимки,но нямах представа че са толкова високи и толкова съхранени.Виждаха се как са наредени камъните,тухлите,виждаха се арки,бойници...А наоколо гора и тишина.Нищо не подсказва,че тук някога преди векове хора са живели,пазели,ходели са на лов,вършели са обичайните крепостни занимания.
   Аз съм сигурна че всички преди и след нас са се чувствали като първите и последни хора там.Ако има и мъгла,преживяването е неописуемо и доста страховито.Тишината също е страшна,започваш да се оглеждаш непрекъснато и да се ослушваш,само че от всеки шум ти става още по страшно.Постояхме ние,поразгледахме доколкото беше възможно,нащракахме няколко снимки и тръгнахме да се връщаме.Да де,ама без никакви ориентири в гората и при сгъстяваща се мъгла, се оказа че връщането не е толкова лесно.За да избегнем гореописания къпинак тръгнахме малко по встрани от там откъдето се изкачвахме.
   Спускането беше ужасно.При липса на пътека решихме да се спускаме само надолу,но различни препятствия като скали,извори и трънаци незабелязано са ни отклонявали.Когато най-накрая излязохме на пътя и тръгнахме да си търсим колата,се оказа че сме се отклонили с повече от два километра.
    Оказа се,че било много вероятно да сме попаднели на мечка,защото по тези места си имало мечки и то с постоянно местожителство.Дали е вярно или не,предпочитам да не се замислям по въпроса.С мечки или не,природата тук е много красива и дори само за разходка е много приятно.
    Малко данни за калето. Кипиловското кале всъщност съвсем не е неизвестно.В сайтовете посветени на крепостите в България има доста подробно описание на всеки зид,всяка кула от крепостта.Според историците то е строено около IV век като част от старопланинската отбранителна система,която римляните изграждат като защита срещу нахлуващите от север варварски племена.Площа му е около 8 декара,като и сега се виждат как са били изградени крепостните стени.Стените са изградени от дялани камъни споени с хоросан, като на места се редуват с четириредови тухлени пояси.Там където е трябвало да се подсили защитата са били дебели около три метра.Вода са си набавяли от кладенец дълбок 12 метра.










   По пътя за калето и сега често се разхождаме.През лятото по него е много приятно,защото са надвиснали дървета и е прохладно.Разбира се калето е доста далече и е по-добре поне част от пътя да се мине с автомобил.
Към днешна дата пътя изглежда така
Добър човек е поставил тази табелка на шосето

Бариерата...






ВТОРИЯТ ПЪТ КОГАТО ГО ПОСЕТИХМЕ:

КИПИЛОВСКОТО КАЛЕ - ЕДНО ПОВТОРЕНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ








Ако историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога:

2 коментара: