Страници

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Зимна печена доматена супа

    Нямам търпение да опитам тази супа и през лятото с пресни съставки.Днес обаче нямах търпение изобщо да я опитам тази супа.Рецептата или по скоро идеята за нея е по спомен от предаване по 24 Kitchen където със сигурност е имало много повече съставки от моята,но аз предпочетох да е по семпла,понеже не обичам да има прекалено много продукти в едно ястие.
    А като цяло идеята на мен не ми е чужда,защото през лятото приготвям подобен печен доматен сос за паста или риба,който става феноменален,но за него през лятото.
    Днес е супата:



Какво е необходимо (за 2 порции):

една консерва белени домати (моята е 420гр)
една-две печени червени чушки
две три скилидки чесън
две супени лъжици зехтин
доматено песто за още по богат вкус - по желание - една супена лъжица
сол и захар,за предпочитане кафява
сух риган стрит на много фино - една равна чаена лъжичка
пармезан - една супена лъжица
за сервиране - препечени филийки или принцеси с кашкавал


В съд за печене изсипвате доматите,ако са големи ги разрежете на половинки.
Нарязвате печените чушки
Слагате нарязани скилидки чесън и поръсвате със зехтина,щипка сол и щипка захар,ригана.
Печете 30-40 минути на 220 градуса или докато се изпари течността и доматите леко се запекат.Не трябва да изгарят.
Бъдете сигурни,че скилидките чесън не са отгоре и няма опасност да изгорят.Ако има препечена по-добре я махнете защото нагарча.
Както са си в тавичката с помоща на джаджата за мачкане на картофи или с вилица,намачквате доматите с чушките и чесъна.На този етап имате страхотен свеж доматен сос.
Към получения сос прибавяме песто и пармезан.Ако в пестото ви се съдържа пармезан,може да се сложат две лъжици само песто.
Опитвате на вкус и ако е необходимо посолете или добавете захар.Разбъркваме.
Прехвърляме всичко в тенджерка и заливаме с вряла вода,като количеството е както ви харесва на гъстота.При мен е две чаени чаши.
Оставяме супата да заври и спираме.По желание може да се прецеди или пасира до гладка смес.
Сервираме с препечени филийки със сирене или принцеси с кашкавал.Нещо солено,което да балансира сладко-киселата ни супа.
Може да поръсите и още зехтин отгоре.



Ако обичате супи като мен,ето още няколко предложения:

ОПУШЕНА ГЪБЕНА СУПА

МНОГО ГЪБЕНА СУПА

ПИЛЕШКА СУПА за гладни ценители

ТАРХАНА,добре дошли в сливенския край

СУПА С НАДЕНИЦА И МЕРОДИИ



Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук-страничката на блога:




петък, 16 февруари 2018 г.

До Барселона и назад,по въздух и суша

 
 
   Миналата година беше интересна година.В един момент си правех едни планове,а в следващия стягах багаж за съвсем различно място или по скоро места,защото това си беше цяла една обиколна екскурзия.Самолета ни хвърли в Барселона,а автобуса ни върна в къщи.Като един средностатистически турист този начин да видя задгранични красоти ми е наистина много приятен.По този начин повторих Италия преди време
/ Разказа с картинки ТУК – > Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки /

Барселона.Нея вече я разказах,че и в цели две части.Като се замисля,това е град,който мога непрекъснато да разказвам,защото всеки път откривам нещо ново и всеки път остава нещо невидяно.

Разказите са ТУК – >
Барселона - град,в който искам да се връщам 1част
Барселона - град,в който искам да се връщам 2част

Каркасон беше различната спирка от екскурзията,която очаквах с нетърпение.Не всички екскурзии го включват в програмата си,а той си заслужава отбивката.

За този малък старинен град разказвах ТУК – >

Каркасон,в търсене на приказни герои и легенди

Кан,Монако и Монте Карло.Познати места,които нямаше да ме изненадат с нищо,ако не попаднахме в най-интересното време на годината тук.По време на филмовия фестивал в Кан и по време на Формула 1 в Монако.Не мога да ви опиша емоцията,която изпитах виждайки червения килим сложен не само за украса,но и за действие и по който точно в тези дни са стъпвали краката на хората,които гледаме на екрана.Ехааа,дишах един и същи въздух със звездите!
   А дори само шумът на болидите и разминаването с хора,облечени в екипи на различните отбори си беше вълнуващо.Някои сигурно повдигат рамене от безразличие,но аз наистина се насладих на момента.










Торино.Това беше другия очакван град,който не бях посещавала и в който имах набелязани обекти.За съжаление нищо от това не се случи,защото работното време дори да показва,че има още час и повече,не означава нищо,ако касите са затворени.Не можахме да влезем никъде.Дворец,галерия,египетски музей където има много богата колекция...нищо! Вярно хапнахме прекрасна пица,но защо трябваше да е така,особено когато си се настроил за попълниш колекцията си от впечатления.
   Разбира се,това за което повечето туристи посещават сега Торино го видяхме и ние.Плащеницата (някъде прочетох плащаница),с която е увито тялото на Исус след неговото разпятие и която се съхранява в катедралата на града.По начина,по който са очертани различни белези и кръв по нея,се предполага,че е истинската.Или поне торинци искат да е така,но не съм сигурна,че самата католическа църква се е произнесла по въпроса.
   В катедралата на много места са поставени екрани,където непрекъснато върви кратко филмче на различни езици,коeто разказва и показва.А самото място където се съхранява плащеницата е пищно украсено и оставено на тишината и молитвите.Там снимките са забранени.










Милано.Отдавна вече не се завъртам на онзи бик и пак съдбата ме води в този град.С риск да обидя някой,но Милано не е моя град в Италия.Бих се връщала хиляди пъти в Соренто,в Позитано,в Амалфи,във Флоренция,но не и в Милано.Но какво да се прави,той винаги е на пътя ми.А трябваше вместо него да посетим Сирмионе на езерото Гарда.Ще си кажете,че са несравними,но аз ще ви отговоря,че е въпрос на гледна точка.Непознатото място,дори да е малко е за предпочитане пред големия познат вече град.Спирам с оплакванията.
   Последният път в катедралата се влизаше свободно,сега вече е с билетче,като се редите на две опашки.Първо на касите и после за да влезите.Време,което нямахме и което използвахме за разходки и хапване.И не знам нарочно или не,но пастата която ни сервираха,уж възможно най-традиционната беше отвратителна.Болонезе с кисел сос и карбонара с пресечено яйце в заведение срещу Катедралата.Невероятна гледка,подигравка с храната.Нищо лично Милано, но просто винаги ме разочароваш.
   Един съвет,не сядайте на туристически места,търсете заведенията където хапват местните хора и това се отнася за всички точки по света.






Загреб.Всеки,който пътува на автобусни екскурзии си знае,че Загреб е традиционна спирка.Не неприятна обаче,в никакъв случай.Загреб си е много хубав и приветлив град и нямах нищо против да се срещна с него отново.За Загреб ще разкажа в отделен разказ,защото така ще се върна още веднъж там,дори само по снимки.






Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където има много повече истории и рецепти всеки ден:

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Пилешки дробчета по ловджийски


   Обичам готварските книги.Да си разглеждам красивите цветни снимки и да си разгръщам лъскавите страници.Особено в студен и мрачен ден когато няма какво друго да се прави.Истината е,че много рядко приготвям нещо от тях,но това не пречи да си ги харесвам,пазя и разглеждам от време на време.
   Тази рецепта е изключение.Тя е взета от първата ми готварска книга,която преди доста години тате ми подари с думите"Виждам,че обичаш да готвиш,затова ти взех тази книга"а аз от възторг му казах да си избере някоя рецепта и заявих,че с удоволствие ще му я приготвя.Добре,че той обича простички храни и не избра "Рибен гювеч по бахамски" или "Печена дива кокошка с мерудии",а си хареса тези дробчета.


   Няма обяснение защо тези дробчета са "по ловджийски" и какво общо имат ловджиите в тяхното приготвяне,но ще оставя името както си е по книгата.На всичкото отгоре под заглавието пише,че рецептата е френска,така че направо се изстрелваме на друго готварско ниво с тях.
   Изпълнението на рецептата на пръв поглед е дълго и сложно,но в действителност единствената сложнотия е,че продуктите се задушават последователно,което реално не отнема кой знае колко време,защото са такива,че се приготвят бързо.


Какво е необходимо:

пилешки дробчета - 500 грама
гъби - 100-120 грама
лук - една голяма глава
скилидка чесън
вино - 100 ml
брашно - две супени лъжици
червен пипер - две супени лъжици
домат/белен домат от консерва
зехтин
олио
масло

* В оригиналната рецепта се използват три вида мазнина и така ги посочвам,но ако нямате може да използвате само наличните.
* В оригиналната рецепта използват бяло вино,но аз използвах червено и затова добавих и чаена лъжица кафява захар.

Почистваме и измиваме пилешките дробчета.
Отцеждаме ги възможно най-добре от водата.Даже ако има начин добре е да се подсушат.
Смесваме брашно и червен пипер в равни количества и овалваме дробчетата.
В тиган на умерен огън загряваме бучка масло (около чаена лъжица) и 3 супени лъжици олио.
Задушаваме нарязаните гъби и ги изваждаме.
На тяхно място задушаваме нарязаните лук и чесън и когато са готови ги изваждаме с решетъчна лъжица при гъбите.
В тигана добавяме зехтин около една супена лъжица или две,ако не е останала никаква мазнина.Слагаме пилешките дробчета и ги изпържваме добре от всички страни.Затова е важно да са добре отцедени от вода,за да не пръскат.
Вадим ги от тигана.
Всички продукти преди да ги извадя от тигана леко посолих.
Изливаме виното и оставяме да къкри около три-четири минути на слаб огън.Тъй като използвах червено вино,накрая сложих малко кафява захар.Докато си къкри с дървена лъжица хубаво изтържете всичко от пърженето,ако има останало по дъното на тигана.Както се казва на готварски език,деглазирайте.
Връщаме лука,гъбите и дробчетата.Добавяме нарязан домат и подгряваме всичко.
Поръсваме със сол и черен пипер и сервираме.



Ако рецептите,които споделям и попътните истории,които разказвам Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където има много повече неща от статиите тук:

вторник, 30 януари 2018 г.

Мариновани пилешки късчета с чуден сметанов сос



    Това е една от най-вкусните рецепти за приготвяне на пилешко месо,които съм правила.Ако има начин да ви я сготвя и изпратя бих го направила,защото така не съм сигурна, че мога да ви убедя напълно.Разбира се всичко е въпрос на вкус,но ако сте приготвяли други мои ястия,горе-долу знаете моя.
     За съжаление по някаква необяснима за мен причина,това ястие не излиза добре на снимка.А би трябвало,защото е толкова цветно и слънчево.Така че,приемете и ми се доверете,че въпреки вида си е много вкусно.
   Свежест от лимона,сладко-трапчив вкус от лука и чушките и леко кисело от сметаната,а някъде в хапката ще усетите и лекия аромат на чубрицата.


Какво е необходимо за 2 порции с допълнително:

пилешко месо на късчета (използвам гърди/филе) - 250 грама
червена чушка
зелена чушка
голяма глава стар лук
две големи скилидки чесън
зехтин - 2 супени лъжици
червен пипер - една чаена лъжичка
чубрица - една препълнена чаена лъжичка много фино стрита
сол - една чаена лъжичка
сока на половин лимон
заквасена сметана - 2-3 супени лъжици (според соса,който се получи)



  • Нарязвате всички продукти слагате ги в купа (а може и директно в съда,в който ще печете),обърквате добре с подправките,зехтина и лимоновия сок.
  • Покривате с найлоново фолио и оставяте час и повече в хладилника.Фолиото е задължително,защото не е добре в хладилника да стои открито сурово месо.
  • Слагате в съд за печене,заливате с вода (трябва да е наполовина на продуктите,дори и повече).
  • Печете на 200 градуса до готовност на месото и омекване на лука.
  • В този момент ястието е страхотно,но за още по богат вкус добавям заквасена сметана,разбърквам и оставям в изключена фурна още десетина минути.
Може да се приготви и в тиган/тенджера,като заквасената сметана я добавете на изключен котлон.
Пилешкото може да се сервира върху ориз (пробвала съм върху басмати) и върху кус-кус (не пастата,а истинския кус-кус).
Хубаво е да има сос,затова по-добре да сложите повече вода,отколкото да се изпари.

Задължително си капнете още няколко капки пресен лимонов сок отгоре и се обадете да кажете дали ви е харесала рецептата.




събота, 13 януари 2018 г.

Пиле с аромати всякакви печено върху зеленчуци



    Това ми е третия път когато го приготвям това пиленце.Първият беше по-скоро за проба,а втория изчезна преди изобщо да помисля за фотоапарат.Сега бях инструктирала никой да не го пипа докато не го покажа на широката общественост ;)

Аз си имах вече едно любимо печено пиле,онова което много често правя през лятото:


Запознайте се с другото ми (вече) любимо печено пиле:


Какво е необходимо: / по ред на използване/

пиле - не повече от килограм и половина
олио - две трети кафяна чашка
розмарин - една равна супена лъжица
сол - поне две равни супени лъжици
сока на половин лимон
същия този половин лимон

картофи
моркови
лук
цяла глава чесън
другата половина от лимона
сол

масло - три супени лъжици
мащерка - равна супена лъжица
настъргана кора от лимон /втората половинка/


Тази рецепта изисква време.Не е като онова бързото пиле,което споменавам по-горе.Но с добра организация времето не се усеща.Може да го овкусите вечерта и да го печете на другия ден,но и три-четири часа пак са достатъчни.
Разделяме пилето през средата.Може цялото пиле да е по красиво в тавата и на снимка,но разделено на половина се пече по равномерно и пуска вкусни сокове върху зеленчуците с които ще се пече.
Намазваме го обилно с олио и втриваме достатъчно сол.Нека да има.
Нарязваме на ситно розмарин и също го втриваме в цялото пиле.Слагаме го в съд,в който ще постои известно време.Отгоре изстискваме сока на половин лимон,а самия лимон нарязваме на парчета,които слагаме под пилето.При мен пилето стои прибрано и лимона е вътре.
Покриваме с найлоново фолио и оставяме в хладилника.Фолиото е важно,защото не е добре сурово месо да си стои така в хладилник.


Когато наближи времето за печене нарязваме картофите,морковите,лука на големи и равни парчета.Разрязваме и една цяла глава чесън.
Разпределяме ги в съд за печене.Посоляваме.
Смесваме размекнато масло с мащерката и настъргана кора лимон.Със сместта хубаво намазваме пилето.Слагаме и под кожата.
Поставяме пилето върху зеленчуците.Наливаме чаша вода.
Парченцата от изстискания лимон ги оставям под пилето.
Покриваме с фолио и слагаме в загрята на 200 градуса фурна.
След час проверяваме.Ако е готово,махаме фолиото и оставяме да се запече отгоре.
Когато е готово пилето го оставяме десетина минути на топло да почине и тогава го сервираме.
Аромат във всяка хапка,а соса който се е образувал е просто неустоимо вкусен.



Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

сряда, 10 януари 2018 г.

Американски палачинки с топъл сос от горски плодове



Когато реших да пробвам тези така наречени американски палачинки не действах през глава,а погледнах тук и там като какво им е различното,освен че са малки и дебели.

!!! Важните моменти в приготвянето са:
-да се смесят отделно сухите и мокрите съставки и после да се обединят
-прясното мляко и яйцата да са със стайна температура.
-не трябва да се приготвят на силен огън


Първия път когато ги правих яйцата и млякото бяха от хладилника и станаха жилави и не бухнаха.Втория път станаха идеални,но нямаше време да ги снимам и описвам.И ето ни на трети опит когато реших да ги сервирам по различно от обичайния начин.

Какво е необходимо:

брашно - 2 чаени чаши
бакпулвер - 1 чаена лъжичка
пудра захар (може и кристална,пробвала съм) - 2 супени лъжици
щипка сол
яйца - 2 броя
прясно мляко - 1 1/2 чаена чаши
50 грама разтопено масло

замразени горски плодове - една чаена чаша
захар - половин чаена чаша захар



*Понякога ме питат,ама какви са ти чаените чаши?Ами нормални са.За да няма разминаване използвам една чаша с която първо отмервам брашното,а после и прясното мляко.


В един съд смесваме сухите съставки:брашно,бакпулвер,сол и захар и ги смесваме.
В друг разбиваме яйцата,прясното мляко и разтопеното масло.
Добавяме сухата смес към яйчената и разбъркваме много добре.Трябва да се получи гъста смес.
Загряваме тиган с незалепваща повърхност.
Взимаме от сместта и слагаме в загретия тиган.Понеже са американски трябва да са малки.
Малки,малки колко да са малки,моите бяха с диаметър 12-13см.
Не обръщайте докато не се образуват шупли върху палачинката.
Другата страна става по-бързо.
Важно е котлона да не е много силен.
Може всяка да я намажете с масло,но аз реших че може да се пропусне тази част.

Отдавна исках да пробвам как се получават във вид на прясно сладко или плодов сос замразените плодове и тъй като имах и палачинки и замразени плодове,рецептата се получи обща.
В малък тиган изсипах замразени плодове,поръсих ги със захар и оставих на слаб огън.Не добавих никаква вода,защото те си имат достатъчно.
На една чаша плодове половин чаша захар.Имайте предвид,че горските плодове киселеят и затова сложих повечко захар,но разбира се ако не обичате много сладко намалете количеството.
Сосът или сладкото се получи за няколко минути.Сервирах всяка палачинка полята с още топъл сос.




За всякакви интересни истории и различни рецепти добре сте ми дошли и във Фейсбук страничката на блога: