Страници

събота, 13 януари 2018 г.

Пиле с аромати всякакви печено върху зеленчуци



    Това ми е третия път когато го приготвям това пиленце.Първият беше по-скоро за проба,а втория изчезна преди изобщо да помисля за фотоапарат.Сега бях инструктирала никой да не го пипа докато не го покажа на широката общественост ;)

Аз си имах вече едно любимо печено пиле,онова което много често правя през лятото:


Запознайте се с другото ми (вече) любимо печено пиле:


Какво е необходимо: / по ред на използване/

пиле - не повече от килограм и половина
олио - две трети кафяна чашка
розмарин - една равна супена лъжица
сол - поне две равни супени лъжици
сока на половин лимон
същия този половин лимон

картофи
моркови
лук
цяла глава чесън
другата половина от лимона
сол

масло - три супени лъжици
мащерка - равна супена лъжица
настъргана кора от лимон /втората половинка/


Тази рецепта изисква време.Не е като онова бързото пиле,което споменавам по-горе.Но с добра организация времето не се усеща.Може да го овкусите вечерта и да го печете на другия ден,но и три-четири часа пак са достатъчни.
Разделяме пилето през средата.Може цялото пиле да е по красиво в тавата и на снимка,но разделено на половина се пече по равномерно и пуска вкусни сокове върху зеленчуците с които ще се пече.
Намазваме го обилно с олио и втриваме достатъчно сол.Нека да има.
Нарязваме на ситно розмарин и също го втриваме в цялото пиле.Слагаме го в съд,в който ще постои известно време.Отгоре изстискваме сока на половин лимон,а самия лимон нарязваме на парчета,които слагаме под пилето.При мен пилето стои прибрано и лимона е вътре.
Покриваме с найлоново фолио и оставяме в хладилника.Фолиото е важно,защото не е добре сурово месо да си стои така в хладилник.


Когато наближи времето за печене нарязваме картофите,морковите,лука на големи и равни парчета.Разрязваме и една цяла глава чесън.
Разпределяме ги в съд за печене.Посоляваме.
Смесваме размекнато масло с мащерката и настъргана кора лимон.Със сместта хубаво намазваме пилето.Слагаме и под кожата.
Поставяме пилето върху зеленчуците.Наливаме чаша вода.
Парченцата от изстискания лимон ги оставям под пилето.
Покриваме с фолио и слагаме в загрята на 200 градуса фурна.
След час проверяваме.Ако е готово,махаме фолиото и оставяме да се запече отгоре.
Когато е готово пилето го оставяме десетина минути на топло да почине и тогава го сервираме.
Аромат във всяка хапка,а соса който се е образувал е просто неустоимо вкусен.



Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

сряда, 10 януари 2018 г.

Американски палачинки с топъл сос от горски плодове



Когато реших да пробвам тези така наречени американски палачинки не действах през глава,а погледнах тук и там като какво им е различното,освен че са малки и дебели.

!!! Важните моменти в приготвянето са:
-да се смесят отделно сухите и мокрите съставки и после да се обединят
-прясното мляко и яйцата да са със стайна температура.
-не трябва да се приготвят на силен огън


Първия път когато ги правих яйцата и млякото бяха от хладилника и станаха жилави и не бухнаха.Втория път станаха идеални,но нямаше време да ги снимам и описвам.И ето ни на трети опит когато реших да ги сервирам по различно от обичайния начин.

Какво е необходимо:

брашно - 2 чаени чаши
бакпулвер - 1 чаена лъжичка
пудра захар (може и кристална,пробвала съм) - 2 супени лъжици
щипка сол
яйца - 2 броя
прясно мляко - 1 1/2 чаена чаши
50 грама разтопено масло

замразени горски плодове - една чаена чаша
захар - половин чаена чаша захар



*Понякога ме питат,ама какви са ти чаените чаши?Ами нормални са.За да няма разминаване използвам една чаша с която първо отмервам брашното,а после и прясното мляко.


В един съд смесваме сухите съставки:брашно,бакпулвер,сол и захар и ги смесваме.
В друг разбиваме яйцата,прясното мляко и разтопеното масло.
Добавяме сухата смес към яйчената и разбъркваме много добре.Трябва да се получи гъста смес.
Загряваме тиган с незалепваща повърхност.
Взимаме от сместта и слагаме в загретия тиган.Понеже са американски трябва да са малки.
Малки,малки колко да са малки,моите бяха с диаметър 12-13см.
Не обръщайте докато не се образуват шупли върху палачинката.
Другата страна става по-бързо.
Важно е котлона да не е много силен.
Може всяка да я намажете с масло,но аз реших че може да се пропусне тази част.

Отдавна исках да пробвам как се получават във вид на прясно сладко или плодов сос замразените плодове и тъй като имах и палачинки и замразени плодове,рецептата се получи обща.
В малък тиган изсипах замразени плодове,поръсих ги със захар и оставих на слаб огън.Не добавих никаква вода,защото те си имат достатъчно.
На една чаша плодове половин чаша захар.Имайте предвид,че горските плодове киселеят и затова сложих повечко захар,но разбира се ако не обичате много сладко намалете количеството.
Сосът или сладкото се получи за няколко минути.Сервирах всяка палачинка полята с още топъл сос.




За всякакви интересни истории и различни рецепти добре сте ми дошли и във Фейсбук страничката на блога:


петък, 22 декември 2017 г.

Прeкрасна Трявна,любима Трявна

   През годината минимум два пъти чувам призива "Хайде да ходим за бира",което не винаги включва пиене на бира,но винаги означава пътуване до Трявна.
  Обичам го това място и ми се иска да можех по-често да го навестявам.Дори да не посещаваме конкретна забележителност,само да се разходим по уличките,да минем по стария гърбав мост,да позяпаме по дюкяните,пак си е удоволствие.Има си едни такива места по света и у нас,където човек иска непрекъснато да се завръща.
   Тази година ми беше особена година.Не казвам непременно лоша,но за мен това,че нямах възможност да пътувам из Родината,накланя везните към не добра година.Ако трябва да правим равносметка и да си даваме обещания за новата година,надявам се това да се промени.Защото както прочетох някъде в нета тези дни,пътуванията ни оставят без думи,но после имаме много за разказване.А аз така съжлявам,че не ви разказвах за Трявна.
   Може и да нямам какво ново да разказвам,но главата ми е пълна със спомени и емоции,затова някак спонтанно ви пиша за едно от най-любимите си градчета в България,а архива от снимки помогна разказа да има и картинки.
  За това какво може да се разгледа в Трявна може много да се говори.В това малко градче има толкова забележителности и красиви местенца,за каквито големи градове могат само да си мечтаят.
  Старите къщи на Трявна са уникални,а дърворезбите в тях просто невероятни.Разбира се най-добрите образци могат да се разгледат по таваните в Даскаловата къща.Да решиш за себе си кой таван е по красив е просто невъзможно.
  Райковата къща,старото школо и още и още истински български домове,където са запазени много предмети от живота и бита на хората от старо време.Старата часовникова кула с нейната история е заслужения символ на града,който отмерва времето вече повече от две столетия.
  И Пенчо Славейков и Ангел Кънчев са родени в Трявна и техните родни къщи могат да се разгледат.
 И църкви има в Трявна,стари и красиви.И музеи и съвременни галерии.А най-неочаквания е Музея на азиатското и африканско изкуство,което може би е последното нещо което съм очаквала да видя тук.
  А какви сувенирници има в Трявна.Толкова са красиви,че винаги си тръгвам с нещо за в къщи.
 А призива за бирата дойде от известната жива бира,която правят в едно заведение в Трявна,която трябва да дегустирате,ако сте любители на това питие.



Снимките са от различни пътувания "за бира":


























Ако са ви интересни подробности около всичко,което може да разгледате в Трявна,сайта който "отговаря" за това е много интересен без да е досадно подробен:

вторник, 19 декември 2017 г.

Хачапури,тестени изкушения по грузински

Замесвайте тестото и загрявайте тигана.Хачапури ще правим днес.
Това са едни чудни тестени питки,родом от Грузия и много приличат на пърленки,но с плънка.И за да са още по-вкусни се намазват с масло докато са горещи.
Хачапури може да видите в много варианти и форми.Различават се по това,в кой район на Грузия се приготвят.В интерес на истината,не зная моите от кой край са,но от всички, тези най ми допаднаха като вид.




Какво е необходимо:

Тестото е най-обикновено,което аз си приготвям в хлебопекарната.Продуктите и количествата за моята машинка са такива:

хладка вода - 260 ml
олио - 2 с.л.
сол - 2 ч.л.
брашно - 510 грама
мая суха - 2 ч.л.

за планката:

настърган кашкавал
настъргано сирене
извара


Приготвянето е много лесно.
Имате си тестото и дали ще си го приготвите,ще ви го приготвят,купите,откраднете и т.нат разделете го на равни части.При мен се получиха десет.
Разделяте си планката по същия начин на толкова части.Количеството плънка е приблизително малко повече от една чаена чаша,но за да сте сигурни че ще ви стигне или няма да остане,пригответе я чак след като имате тестото и преценете количеството.
Всяка парче тесто го разточвате на не много тънка питка.
Слагате от плънката в средата и притискате краищата навътре,така че плънката да остане изцяло покрита.
Обръщате и разточвате.Внимавате плънката да не излиза.Вижте снимките в края на рецептата!
Загрявате тиган без да му слагате мазнина.
Всяка питка печете около 4 минути от всяка страна.Аз даже си навивах часовника.
Питката се надига,виждате как се образуват балончета сякаш тестото ври и кипи при печенето,но като обърнете малко спада.
Вадите готовото хачапури и веднага намазвате с масло от двете страни.Не си спестявайте това удоволствие,има значение за вкуса.А и щом сме стигнали до този момент,кой брои калории.
Слагате ги в съд с капак за да се пазят топли,ако изобщо има време да изстиват.
Внимавайте,плънката е гореща!



Приготвят се така:


Ако рецептите,които споделям и историите на път,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога:

Други тестени изкушения,които може да намерите в блога:







събота, 16 декември 2017 г.

Шафранени експерименти - две рецепти с пиле и ориз

 


   Моя приятелка беше в Истанбул и ми донесе шафран,а аз обещах да го използвам възможно най-скоро за да ѝ кажа рецептата и какво се е получило.С една дума да спретна малка опитна станция за приложението на шафрана в обикновени условия.
   Наричат шафрана червено злато и има защо.Подправката се получава от изсушаването на червените близълца (цитирам думата от специализиран сайт за шафран) на един лилав минзухар който си има научно име Crocus sativus.Той цъфти през есентта,трябва да се бере до обяд,а от него внимателно трябва да се извадят само тези червените близълца.По това се различава наистина истинския скъп шафран.Той трябва да бъде само червен.За обикновените хора обаче и тези,които не са наясно търговците го смесват с жълти,което намалява и качеството и цената съответно.Както се вижда,моя не е най-най,шарен е,но пак си става.
   На подарен шафран,цвета не се гледа!!!
   Процеса на получаване на подправката продължава с това,че извадените близълца на минзухарите се сушат в дехидрататори. Там пък се внимава да не се пресушат,защото това ще намали крайното количество,оттам качеството и не на последно място и цената.В крайна сметка от пет килограма пресен продукт се получава един килограм подправка шафран.
*Тези факти ги прочетох в един интересен сайт http://shafran.bg/ 



   Никога досега не съм ползвала тази подправка и понеже не е обикновена, трябваше да подходя внимателно към нея.Искаше ми се да приготвя нещо достъпно и лесно,защото аз друго и не мога да правя.Знаете,че фините гурме чудесии в чиния не са за мен.
   След като с гугъл-а направихме едно подробно проучване се спрях на пилешкото и за да му личи че има шафран реших че най-подходящо е присъствието на ориз.И докато дойде реда да ви представя тази статия,рецептите станаха две.

Преди да се използва,шафрана се накисва в малко топла вода


Рецепта първа.


Пилешки долни бутчета с ориз басмати и зеленчуци

Какво използвах / за две порции/:

четири пилешки долни бутчета
ориз басмати - две трети чаена чаша
малка глава лук
скилидка чесън
червена чушка
грах - 1 чаена чаша
сол
олио
шафран - 1 чаена лъжичка


Една шипка шафран разтваряме в една трета чаена чаша с топла вода.Той реално не се разтваря, но пуска жълтия си цвят,който е важно доказателство че сме използвали шафран в ястието.
Използвах ориз басмати,затова предварително го накиснах във вода за 15 минути.
Пилешките бутчета бяха сварени предварително за 15 минути в тенджера под налягане.
След тази 15-20 минутна подготовка пристъпваме към самото ястие.
Нарязваме лука и скилидката чесън на ситно.Задушаваме ги в олио.
Добавяме нарязана червена чушка и една чаша замразен грах.
След като омекнат добавяме ориза и шафрана с топлата вода.
Разбъркваме и заливаме с необходимото количество пилешки бульон (моят е от сварените бутчета)
Оставяме да се готви,което в моя случай отне 15 минути.(Дали да не я кръстя тази рецепта "15те минути"?)
Моите пилешки бутчета си бяха сварени,затова ги пуснах в тенджерата на половината време за да не се разпаднат.



Рецепта втора.


Пилешки филенца с ориз басмати и гъби

Какво използвах:

пилешки филета - около 200 грама
ориз басмати - две трети чаена чаша
големи гъби - 6 броя
масло - една чаена лъжица
олио - една супена лъжица
скилидка чесън
шафран - 1 чаена лъжица
щипка куркума
буквално една шепа замразен грах


Пилешките филета си бяха нарязани,така че само ги измих и отцедих от водата.
В кафяна чашка с топла вода сложих шафрана.
Сложих ориза да се накисне за половин час в студена вода.
В тенджера загрях олиото и маслото и пуснах смачкана скилидка чесън.
Запържих пилешките филенца.Добавих и нарязаните на едро гъби.Гъбите исках да се усещат затова освен че взех големи,ги нарязах на едро.
Извадих скилидката чесън и добавих отцедения ориз.Добавих шафрана и щипка куркума за още по наситен жълт цвят.
Долях вода и оставих да се готви.
В този момент реших,че е много едноцветно ястието и добавих шепа замразен грах за да стане шаренко.
Малко преди да се свари ориза изключих и оставих ястието да се довърши само.
И тъй като всяко ястие в което има дори малко куркума е по-вкусно с лимонов сок,сервирах с резенче лимон.



Ако рецептите,които споделям и историите на път,които разказвам Ви харесват заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

понеделник, 4 декември 2017 г.

Словения - където камбаните изпълняват желания - 2ра част / езерото Блед /

   За първите ми впечатления и посетени места нямах търпение да ви разкажа още с прибирането ми от екскурзията:


  Всеки попаднал на територията на Словения разбира,че това не е просто една малка държава,а една много красива малка държава,която определено искахме да разгледаме.За съжаление за няколко дена можеше да посетим само нейните най-известни обекти.След пещерата Постойна яма и замъка в скалите Предяма,крайно време беше да разгледаме и езерото Блед и неговия изпълняващ желания малък остров.
  Знаех си,че това място ще ми хареса още преди да пристигнем.Толкова е спокойно и в същото време кипи от живот.
  Да отидеш на Блед и да доплуваш до острова в езерото с една от тези застрашаващи сухите ви дрехи лодки,наречени "плетна" е задължително.И когато лодкарите ви кажат да влизате един по един и да стоите мирно,стойте защото въпреки че ги управляват като детски играчки,не е лесно да балансираш една такава лодка пълна с шаващи туристи,особено тези с фотоапаратите.
   Пристигайки на острова се изправяте пред едно стълбище където започват легендите.Ако един мъж успее да пренесе жена си догоре,ги очакват дълги години на съвместно щастие.Повечето съпрузи ги отказа точно обещанието за дълги години.Щастие както и да е,ама да не рискуват с другото все пак.Стълбите са си доста стръмни и 99 на брой,така че и смелост си трябва.
  Поемате въздух и изкачвате стъпалата, а горе освен гледки към езерото има църква и магазинчета и сладолед.Църквата се нарича "Успение на света Богородица" и със сигурност ще влезете вътре,защото точно там е мястото на желанията.
   След замъка Предяма,тук е следващото място в Словения където може да си пробвате късмета да ви се изпълни някоя мечта.Камбаната на църквата,наречена камбаната на желанията е много интересна,не само защото я чувате през цялото време докато сте наоколо,а защото въжето за което е вързана се спуска вътре на централно място в църквата.Ако успеете да я ударите,желанието ви ще се сбъдне.Един съвет, застанете стабилно и подхванете въжето по нависоко.Дърпате и няма начин да не чуете така желания камбанен звън.
   Ако мислите,че няма да се справите,вземете ме с вас да ви покажа,нямам нищо против да повторя една разходка с лодка в езерото Блед.А и желания имам още.


 











   Блед е не само езеро,има си и град Блед и замък Блед.Мястото освен че е красиво е и лечебно.Една част от туристите може и да идват тук заради езерото,но друга част идва заради лековитите термални води.
   Над езерото няма как да не забележите и замъка.Той бил най-стария в страната и най-хубавите снимки на езерото,които сте виждали стават от него.Там в момента има винарна.И като заговорих за вино от Блед си вземете местното вино наречено цвичек.Може да го дегустирате в някое от многобройните заведения, там където задължително ще опитате и местния сладкиш Blejska kremna rezina .Мога само да предполагам какви количества от нея се правят всеки ден,като само аз в едно огромно заведение видях поне сто парчета да се ядат и още толкова чакаха да бъдат поръчани от следващите туристи.Не е лошо сладкишчето, бутер тесто и крем.С хубаво кафе и лимонада си подхождат идеално.Или поне такава беше моята комбинация.







Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват заповядайте и във фейсбук страничката на блога,където се случват всякакви интересни неща: