Страници

понеделник, 21 май 2018 г.

Канелони (почти) с мляно месо и рикота

   Майка пълнила чушки с мляно месо и ме пита дали ми трябва,защото й останала една част.И аз се сетих,че отдавна ми се иска да си направя канелони.Но понеже нямам канелони,използвах кори за лазаня,каквито винаги имам.Щом се навият на руло,ето че формата е спазена.Почти :)




Какво използвах:

кори за лазаня - 10 броя

мляно месо - около 150 грама
машерка и босилек - общо една чаена лъжичка
сол на вкус

рикота - по една супена лъжица на лист лазаня,т.е. 10 с.л 

доматено пюре/смлени домати - три чаени чаши
зехтин,сол и захар

настърган пармезан и настърган кашкавал - колкото ви се иска и в съотношение както ви харесва


В солена вода сварих корите.Трябва да омекнат толкова,че да можете да ги завивате на руло.
Готовите ги навивах в чиния по отделно,за да не се слепят една за друга докато си чакат реда.

Смесих мляното месо с половин чаша вода за да може при запържването да стане на ситни трохи.
Задуших и смесих с подправките,малко посолих.
Ако тигана ви е обикновен сложете малко мазнина,аз не използвах никаква.

Изварих смлените домати и подправих само със сол,захар и зехтин.Доматения сос не трябва да е напълно готов,трябва да остане вода в него,тъй като той ще сготви във фурната канелоните.

И след като всичко ми беше готово пристъпих към сглобяването на ястието.

На дъното на тавичка сложих съвсем малко от доматения сос,колкото да се намаже дъното.
Всяка кора намазах с рикота,сложих в средата от месната смес и завих на руло.Наредих получените канелони в  тавичка.
Отгоре  разпределих добре доматения сос,поръсих с две супени лъжици пармезан  и пекох в загрята на 190 градуса фурна за около 40 минути.
Десетина минути преди да извадя тавата поръсих обилно с настърган кашкавал,защото сме си у нас и защото много,ама много обичам да запичам ястия с кашкавал.
Извадих и оставих десетина минути преди да сервирам.





И още паста:

Пенне с мляно месо на фурна

Орекети със сметаново гъбен сос

сряда, 16 май 2018 г.

Постни лозови сармички

 

 
   Месец май е наистина най-любимият ми месец.Любимите ми плодове узряват,зеленчуците вече са расли по нашите земи,а не са прелитали над океани.Пазара който е едно от любимите ми места в града вече е толкова цветен,че наистина ми идва да го обикалям всеки ден с фотоапарата.Прелива от всички нюанси на зеленото и червеното.Хората обикалят,разглеждат,избират.От месец май до края на септември може би най оживеното място в града е именно големия общински пазар.


   Но да си дойдем на месеца,който е май и в който може да си каже,че не си българин,ако поне веднъж не си си направил лозови сармички.На същия този пазар на сергиите има едни навити пакетчета със зелени листа,които са главните герои в тази рецепта.
   Начина по който ги приготвям не е нещо специално и неочаквано,но реших и аз да се включа в редиците на споделили своя рецепта за лозови сарми.

Какво използвам:
*посочвам количествата,които използвах конкретно в този случай
*листата са ми малки 35 броя
*плънката се съобразява според листата,които са различни по големина,затова количествата в повечето случаи са приблизителни

лозови листа
глава стар лук
пет стръка зелен лук
непълна чаена чаша ориз
магданоз
сух джоджен
сол и черен пипер
олио


  • Измивам листата и ги попарвам за секунди във вряла подсолена вода.В момента в който листата започват да си сменят цвета ги вадя от водата.
  • В малко олио и вода задушавам нарязани стария лук и твърдата част на пресния лук.
  • Добавям ориза,разбърквам.
  • Добавям нарязани зеления лук,магданоза,джоджена и поръсвам със сол и черен пипер.
  • Заливам с вода.
  • Плънката я правя почти готова,защото готовите сарми не ги варя много за да си останат цели и да не се преварят листата.
  • Ако към края на готвенето зеления лук се е стопил добавям още.
  • Завивам сармичките с плънката.
  • В този момент има два варианта:

                Нареждам ги в голям тиган заливам с вода до половината на сармичките и поръсвам отгоре с олио.Варя не повече от десетина минути.
               Нареждам ги в тавичка,отново заливам с вода до половината на сармичките,поръсвам с олио и пека във фурната на 180 градуса отново за десетина минути или докато попият водата.
  • Сервирам разбира се кисело мляко,в което може да има чесън или копър или нищо.

* Идеята да сe готвят в плитък съд е за да бъдат наредени всички на едно ниво.Така се получават еднакво и равномерно сварени.Докато на няколко реда в тенджера понякога долния ред се преварява и стават много воднисти.А в плитък съд са еднакви.





   Като правя сарми винаги съм се питала как е правилно да се изписват сарми или сърми.Оказа се,че правилния начин е сарми,защото самата дума идва от sarma dolma.Не че е кой знае каква грешка другия вариант.Важното е да има сарми :)

Ако рецептите,които споделям и историите които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват много повече случки и рецепти:

сряда, 9 май 2018 г.

Разходка в планината за начинаещи или един разказ без специално предназначение


   Не съм сигурна кое предпочитам,дали планината или пък морето.В планината се зареждам,а на морето се разтоварвам.Затова не отказвам нито една възможност и за двете посоки,ако или когато се появи.
   Като казвам,че обичам планината това не означава,че съм запален планинар,който хваща Балкана и може да върви с часове сред драки и по неясни пътеки.Аз съм от умерените туристи,от първите нива за начинаещи.Мога да вървя с часове,но без излишни натоварвания.Стига ми около мен да има дървета,птички и пчелички и по възможност пълна липса на разни твари,които се препичат на слънцето и пречат на човек да се отпусне и да не си гледа в краката.


   Ако сте били в Еленския балкан знаете,а ако не сте време е да ви разкажа,че това е едно от най-хубавите места на света.Добре де,целия не ми е познат както свят така и Балкан, но в района между селата Стара река и Кипилово,че и по нататък към Елена мога да ви разхождам и то с часове,които няма да усетите по-никакъв начин после във вид на мускулна треска или разочарование.Само хубаво раздвижено тяло,дробове пречистени от хубавия въздух,сърце преливащо от планинско удовлетворение,очи пълни с красиви гледки и душа заредена с красиви спомени.Никак не е малко,нали?


   Разбира се има места даващи приключения.Едно такова е да намерите скритата в планината крепост наречена Кипиловско кале,една мъглива разходка,която никога няма да забравя:

--- > Кипиловско кале - една от най-скритите крепости в Стара планина

   Това е разказ без особено предназначение,искаше ми само да споделя колко си харесвам старата планина и то точно това място.Ако сте отседнали където и да е в отсечката между Стара река и Елена имайте предвид,че няма да си стоите само в стаята,дори да не обичате планински преходи и да нямате специално туристическо снаряжение,начините да бъдете сред природата са много.
   В целия район е пълно с възможности за обикновен туризъм,тип разходка в планината.Достатъчно е да "хванете" която и да е отбивка от главния път и тя ще ви разходи сред високи дървета,ще ви спре край каменна чешма със студена планинска вода или горски заслон,направен от дървосекачите или ловците.Старите пътища свързващи селата също са възможност и най-хубавото е че няма вероятност да се изгубите.Просто в един момент когато усетите,че ви стигат планинските благини се връщате обратно.









И накрая освен хубавите преживявания може да си отнесете красив горски букет в къщи,а през подходящия сезон и набрани горски плодове,лешници и други вкусотии.




И още едно планинско приключение:

--- > Римският мост при село Стеврек



Ако разказите с картинки,които пиша и рецептите които споделям Ви харесват добре сте дошли и във Фейсбук страничката на блога:

петък, 4 май 2018 г.

Печени бутчета с мед и масло


   Винаги се сещам за старите приказки където от чешмата потекли мед и масло.С мед и масло ми мажеха филии като дете,които аз отбягвах по всякакъв начин,защото вярвате или не,но аз бях много злоядо хлапе.Историята помни велики гонки на прабаба и внуче и една филия с лютеница и сирене.Но това беше едно друго време,едни други хора с филии.

   Ако ви звучи страшно или сладко това да сложите мед на пилешки бутчета,ще ви успокоя че когато се изпекат и даже препекат тази сладост е много приятна.А и всеки може сам да прецени какво количество мед да си сложи.

Какво е необходимо:

пилешки долни бутчета
масло
мед
сол

Използвам долни бутчета,защото по лесно се хапват с ръце,а и по добре се изпичат.
Много е важно самите бутчета да бъдат посолени предварително и оставени поне за час.Защото искаме те да са вкусни,не само сладки.
Не използвам никакви подправки за тях,най вече защото винаги ги сервирам или с овкусени картофки или богата салата,които да допълнят сладостта ми

  • Посолявате бутчетата и ги оставяте в хладилника..
  • Приготвяте си смес от разтопено масло и мед.
  • Потапяте или намазвате обилно бутчетата със сладката смес,нареждате в тавичка и печете до прегоряла коричка.
  • По желание,както аз често правя нареждате и картофки,които поръсвате с някаква меродия,най често напоследък ги пека поръсени със сминдух и чубрица.
Допълнение:
  • може да махнете кожата на бутчетата,ако искате да си спестите някоя калория.
  • може предварително леко да ги сварите със сол и розмарин (изпробвано!) и тогава да ги запечете с мед и масло.



Картофките от снимката са печени отделно само със зехтин и сминдух.

А салатата е една вече моя любима:



Още пилешки вкусотии,които обичам да приготвям:




сряда, 25 април 2018 г.

Кюфтенца с бял сос



   Тези кюфтенца са много уважавани в моето семейство.Особено ги обичам през лятото,защото са много леки,ароматни и не се използва никаква излишна мазнина,освен тази която евентуално е в мляното месо и не се слага яйце или някаква част от него в белия сос.Разбира се всеки има различен вкус,но през годините това количество и тези точно подправки направиха тези кюфтенца едно от любимите ми ястия.На всичкото отгоре ми носят хубави спомени от моменти когато съм обядвала в закусвални или в стола на университета.Затова си ги наричам ретро,защото ми навяват ретро спомени.
   И нещо важно,в никакъв случай да не се бъркат с кюфтета-фрикасе,там нещата са съвсем различни и са обект на друга история и друг пост в блога.

Какво е необходимо:

една чаена чаша сварен ориз
половин килограм смляно месо
една чаена лъжичка кориандър
една чаена лъжичка черен пипер
три супени лъжици кисело мляко
две супени лъжици брашно
сол,ако няма в месото


  • Сварeният ориз трябва да се охлади.
  • Смесваме каймата с ориза, кориандъра и черния пипер. Сол, ако е необходимо и няма в смляното месо.
  • Оформяме кюфтенцата и ги оставяме в хладилника, за да се стегнат за минимум 30 минути. Целта е при варенето да не се разпаднат.
  • В тенджера с вряща вода пускаме кюфтенцата. Водата не трябва да е много, но трябва да ги покрива. Варим ги около 15 минути, или докато преценим, че са сварени,което зависи от големината им. Изваждаме ги от водата когато са готови.
  • Разбъркваме киселото мляко с брашното и правим сос, като сгъстяваме водата, в която са варени кюфтенцата.Нека кипне за секунда и веднага махате от котлона за да не се сгъсти прекалено.Връщате в соса кюфтенцата,като трябва да са добре покрити от соса.
  • Ако е необходимо, се посолява, но обикновено водата е достатъчно овкусена от кюфтенцата и подправките в тях.
  • Ако водата,съответно соса ви е повече,махнете част от нея.
  • Оставете готовото ястие десетина минути за да може ароматите да се смесят и кюфтенцата да станат още по сочни от соса.


Забележка за тези от вас,които искат още от тази рецепта:
  • Може да прибавите и други подправки към мляното месо,но опитайте поне веднъж само с кориандър и черен пипер, така стават много нежни и леки.
  • Във водата,в която се варят кюфтенцата може предварително да сварите зеленчуци като целина,морков,пъщърнак,стъбла от магданоз,които не забравяйте да извадите когато правите соса.Всъщност може да ги смелите и добавите,но тогава вече рецептата ще е съвсем различна,но е идея все пак.




Ако рецептите,които споделям и историите които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

вторник, 24 април 2018 г.

Ковачевско кале



   Отварям си архива тези дни и виждам снимки от това кале,за което признавам си бях напълно забравила.А сигурно бяхме едни от първите му посетители когато го откриха за туристи.Като повечето подобни старини,които дълги години са били покрити с бурени и треволяци,мястото изглеждаше много чисто и ново и впечатление веднага ми направиха красивите и подробни информационни табели.Защото ако не може да се възстанови едно място,а всъщност понякога е по-добре да не се прави,ако ще изглежда бутафорно и циментирано,такива табели са много полезни.Защото ние има въображение,но понякога не е достатъчно при наличието само на една малка стена или два камъка отбелязващи нещо си.

   На калето пристигнахме рано-рано,почти нямаше хора.Но като за нов обект и почти е много,а после станаха и повече.Явно не само аз следях къде какво се появява на туристическата ни карта.Бяхме с кучето,нашата Лола,която винаги беше с нас навсякъде.За съжаление тук се наложи да постои отстрани.Направените дървени мостове над руините имат добрата идея да не позволяват на туристическите крака и ръце да рушат,но пък са сериозно предизвикателство да се движиш по тях.Грубо издялани дървета,наредени едно до друго за туристически обувки си беше опасно,а за токчета си е самоубийство.За кучешки лапки е направо невъзможно,те непрекъснато пропадат и може да стане голяма беля.Затова я върнах и на смени разгледахме калето.

   Ковачевското кале като туристически обект е едно от най-достъпните по нашите земи в наши дни.Трябва само да пътувате по пътя Попово-Бяла и ще го видите до пътя.Историците казват,че е късноантична крепост,която е заемала доста голяма територия.Вижда се,че крепостната стена е доста стабилна,като е имало седемнадесет кули.Така де,може ли крепост без кули,откъдето да се наблюдава околността за нарушители и не само.От стените не е запазено много,дори е надсторено малко като е отбелязано къде е старата части и къде започва новата.Крепостта си е имала водопровод,нещо което винаги ме изумява в такива старини.Водата е пренасяна по глинени тръби и хората вътре са си имали питейна вода,може би без воден режим освен през лятото.Не прочетох никъде за това,за водния режим имам предвид.

   За всичко останало около тази крепост,инфо в интернет има предостатъчно.А ако сте в района и с удобни обувки,според мен е добра идея за кратка спирка.А защо не и специална разходка до там.Важното е път да има,а още по-добре интересни спирки по пътя.
















Ако са ви интересни моите разкази с картинки от Родината,последвате 

А за пътешествията на нашата Лола съм разказвала:
С куче на път