Страници

четвъртък, 19 април 2018 г.

Лимонена сьомга върху зеленчуци


   Рецептата за тази сьомга видях в една от брошурите на "Кауфланд",дори си я изрязах,прибрах и забравих.Но както става в повечето случаи докато търсих друго,намерих нея.
   Много пъти съм признавала,че сьомгата не е любимата ми риба,доколкото изобщо рибата ми е любима храна.Тежка ми е и въпреки многото полезности в нея,много рядко купувам.
   Но когато реша,че искам да пробвам някоя рецепта,не ме спира нищо докато не я видя в тавата.
   Нямах намерение да я описвам,само я показах я на моите хора във Фейсбук страничката на блога и до там.Защото аз на тях най-редовно споделям много повече случки и рецепти,отколкото описвам официално в блога.За справка,заповядайте да проверите:



Какво е необходимо:

сьомга - едно парче
зелената част на целината 
лук
морков
тиквичка
лимонов сок,настъргана лимонова кора
зехтин
копър


  • Количествата зеленчуци са по желание.Ако искате да има повече гарнитура,сложете повече.Стават много вкусни самите те,така че нека да има.
  • Нарязваме целината,която добавя много приятен аромат на цялото ястие.Нарязваме лука на едро,тиквичката на шайби,моркова на резени.
  • Задушаваме зеленчуците за съвсем малко време,овкусяваме със сол,лимонов сок и настъргана лимонова кора (не забравяйте добре да измиете лимона преди това,освен ако не е отгледан лично от вас).Нарязан копър.
  • В тавичка слагаме готварска хартия,изсипваме зеленчуците,слагаме рибата,която също посоляваме.По желание може да поръсите със зехтин,но тъй като рибата си има мазнина,може и да не го правите.Отгоре нареждаме резенчета от използвания лимон.
  • Покриваме с фолио и печем поне половин час,като разбира се това зависи от дебелината на парчето сьомга.



Рецептата е изпробвана и с пъстърви:



вторник, 3 април 2018 г.

Стомната или една неочаквана попътна среща с кандидат за Гинес

    Тази неочаквана среща не е моя,но бях толкова впечатлена,че нямаше как да не я споделя.А и напоследък нямам за какво да разказвам,затова ще се възползвам от тази възможност.


    Пътува си моя приятелка по пътя за Русе покрай Тутракан.Път, който е минавала десетки пъти с тази разлика,че едно разчистване на крайпътни храсталаци е разкрило един неочакван обект.Скрит и покрит,той е напълно забравен може би още от времето когато е създаден.А него не само,че го има,той даже е кандидатствал за книгата на Гинес и според информационната табела има награда от тях за това.Ти да видиш! Обекта на тази неочаквана и за нея и за мен среща е една огромна стомна,в която има чешма.В една статия (линк към нея ще сложа накрая) прочетох,че от Гинес отговорили тогава,че не могат да я впишат официално,защото нямало с какво да я сравнят.
   Каквато и да историята,сигурна съм че много малко хора са чували за нея,освен местните хора.Не че се имам за експерт,но и аз не съм попадала на нея когато съм търсела интересни туристически обекти в района.А съм сигурна,че има още много такива скрити и забравени интересни местенца по пътищата родни. Sad but true,както се пее в една песен.






   Разбира се след като научих за нея и питах Гугъл,информация излезе.Не много,но все пак:

""Стомната е изградена в период 1981-1983 от Стефан Бояджиев. Чешмата е открита на 9 юни 1983 по повод 1300 години България. В проекта за изграждане на чешмата е включена детска площадка, кът за отдих и храсти оформени в картата на България. Чешмата Стомната е спечелила награда Гинес за най-голяма стомна с височина 2.80. Върху стомната има над 70 фигури, които са ръчно направени от създателя и.""

   И една статия,в която се споменава "Стомната" в "Порталът на Силистра",където се разказва за мераците на добруджанци през годините да влязат в книгата на Гинес:
 Добруджанци в подстъпите на Книгата за рекорди Гинес

   Освен това Стомната е включена в един проект на този район,наречен "Опознай пътя на водата".А да и такъв път имаме у нас.Може да не е Пътя на коприната,но пак си е интересно.Проекта си има сайт,където е разказано и показано за целта му да се защитят водните природни обекти в района на Тутракан,Главиница и Сливо поле. http://sledvaivodata.com/


   Ако имате път в района,спрете да пиете една студена вода от Стомната :)


   Специални благодарности на Николина Милкова за снимките и за това,че ми показа тази нейна случайна среща.


   Едно допълнение,ако сте в района не подминавайте и друга природна забележителност или по скоро орнитологична такава,наречена Стената.Това е отвесна льосова стена с височина около 12 метра,която се намира на южния склон на хълм,който се намира непосредствено на същия този път,където може да видите Стомната.До тук може и да не ви звучи като място заради ,което си струва да отбивате,но там на тази стена живее една от най-големите колонии на пчелояди у нас.

За още истории заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

петък, 23 март 2018 г.

Лучник по рецепта от приятел

   

   Фейсбук е мястото където се запознах с прекрасни хора и въпреки,че с повечето от тях се срещам повече пъти виртуално,отколкото реално,това не пречи да са ми близки.С някои ни делят стотици и хиляди километри,но сме по-дълго време заедно отколкото с тези,до които мога да стигна за десет минути.
   Тази рецепта ми е от такъв един приятел.Людмил,поздрави на Видин! 
    

   
   Никога досега не бях правила лучник,а този е невероятен.Да,зная че понякога да не кажа доста често за всяка нова рецепта изпадам в такъв възторг,но когато рецептата има история ми става още по хубава.
   Кой да знае,че един копър в лучена плънка може да направи такива чудеса от вкуса.Както каза една друга приятелка,ако беше пробвала да сложиш в лучена плънка за риба,щеше да знаеш.Да де,ама аз там слагам магданоз,не съм се сетила за копър...досега.
   Това е от рецептите,където не ви трябват абсолютно точни количества,защото може да сложите колкото си искате плънка стига да я съберете.Съда за печене също не е от значение.Моите хора го правят в плоска тава,аз реших да го направя в малката ми с подвижни стени,която е висока.Затова и моя лучник е като торта,но според мен в плоска тавичка като оригинала ще е по-добре.Следващият път...
   
   Видинският оригинал: 




Какво е необходимо:

за основата ви трябва най-обикновено тесто за хляб,като начина на приготвяне си зависи от вкуса ви
моето го забърка пекарната и посочените количества са по книжката към нея

с бяло брашно:
вода - 270 ml
олио - 1 с.л.
сол - 1 ч.л.
захар - 1 с.л.
брашно - 500 гр.
суха мая - 1 1/2 ч.л.


с типово брашно:
вода - 370 ml
олио- 1 с.л.
сол - 1 ч.л.
захар - 1 с.л.
бяло брано - 180 гр
типово брашно - 340гр.
суха мая - 1 ч.л.

лук - пет-шест по големи глави
зелена чушка (първия път го направих без нея и пак много ми хареса)
натрошени орехи - две трети чаена чаша
нарязан копър - две супени лъжици
сол и черен пипер
олио


  • Замесвате,купувате,вземате на заем или както ви е удобно тесто за хляб.Моето както казах го забърка пекарната.От полученото количество направих два лучника във формата ми с диаметър 20см.За една плоска и по-голяма тавичка ще се получи един.
  • Разделяте тестото на две като едната част е малко по-голяма.
  • Разточвате го на два кръга,единия по голям от тавата.Все едно ще правите пай.
  • Намазвате тавата,ръсвате малко брашно и поставяте тестения блат.С пръсти правите бордове за да има къде да сложите прънката.
  • Изсипвате плънката,а отгоре слагате другата част.Слепвате с пръсти двете части,така че плънката да си остане хубаво гушната вътре.
  • Печете на 200 градуса.В моята форма стана за около 15 минути.Покрих с кърпа за да остане мек лучника.


   Когато приготвях втория лучник направих и любимата ми супа с наденица и меродии:




Ако рецептите,които споделям и историте,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече истории и рецепти:

четвъртък, 8 март 2018 г.

Загребала Манда вода и дала име на един от най-красивите градове в Европа,Загреб

   За автобусните екскурзии Загреб е една постоянна спирка.Която обаче не омръзва или може би аз реагирам така,защото много отдавна не бях спирала тук.В последните години обикновено прелитам над този прекрасен град.Но така се случи,че съдбата или по скоро една неочаквана екскурзия ме срещна отново с него.Но макар и кратка,тази поредна среща с този град ми остави едно добро чувство и беше един хубав завършек на цялото пътуване.

   За другите части на екскурзията съм разказвала вече:

Барселона - град,в който искам да се връщам 1ва част

Барселона - град,в който искам да се връщам - 2ра част

До Барселона и назад

Каркасон - в търсене на приказни герои и легенди

Монако,когато размера няма значение и Монте Карло - звук без гледки

   Загреб за туристите почти винаги започва от един фонтан,който не прилича на нормалните фонтани изригващи високо вода.Този е един такъв малък и напомня извор с бълбукаща и извираща от него вода.Това не е случайно,защото както туристическата програма,така и историята на града започва от това място.Фонтана Мандушевиц,а легендата разказва че владетеля на тези земи от много владетелски работи ожаднял и извикал на девойката Манда "Загреби Мандо вода" и ето ви Загреб.А на същия този централен площад има и статуя на този владетел,бан Йосип Йелачич.Историята казва за него,че причината да заслужи това централно място на площада е, че той освобождава селяните от крепостна зависимост и свиква първия хърватски парламент.


  Опознаването на града продължава с намиращия се наблизо метален макет на града,на който задължително трябва да се хвърли едно око,най малкото защото дава различен поглед на мястото където ще се разходим набързо.А и макетите винаги са по-интересни от една карта например.



      Пазари има навсякъде,Загреб не остава по-назад,като неговия най-известен и винаги присъстващ в обиколките е пазара "Долац".Сезонни плодове,много цветя и каквото има на един пазар си го има и тук.



   Винаги има какво още да се види освен задължителните забележителности.Фотоапарата не спира да снима и наляво и надясно.



   Едно от най-посещаваните места в Загреб е и едно от най-почитаните от столичани.Това е една запазена каменна порта,където днес има параклис на Дева Мария и много благодарствени молитвени плочи около нея.Оцеляла при пожар,иконата която се пази тук е почитана от много хора.Освен постоянното присъствие на туристи тук,винаги има молещи се хора търсещи успокоение и изцеление.



   Първото за което се сещам когато някой ми спомене за Загреб е една църква с покрив от шарени плочки.Църквата Свети Марк.Освен,че е красива,тя е била и много важна,защото дълги години всички важни човеци на града,преди да встъпят в своите длъжности са давали клетва пред олтара на точно тази църква.А така известният шарен покрив всъщност представя гербовете на Хърватска и Загреб.


   Разбира се като всеки уважаващ себе си град и Загреб си има катедрала,с едни високи високи кули,които се виждат от далече,далече.И понеже няма как да ги видите добре точно тези островърхи красиви кули,точно до катедралата има техни копия.А в катедралата щом влезете задължително погледнете в дясно на входа.Ще видите огромен надпис на създадената от Кирил и Методий глаголица.







   Много има за разглеждане в Загреб,но понякога и една кратка отбивка от пътя за дома ти оставя хубави спомени,така както се случи при мен този ден.







Ако историите,които разказвам ви харесват и рецептите,които споделям ви допадат,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече истории и рецепти:

сряда, 7 март 2018 г.

Едни такива бургери/кюфтенца с боб

   Преди много време,още когато този блог не беше и като далечна мисъл в главата ми,публикувах рецепти в различни кулинарни сайтове.Бях направила едни бобени тиганици и повечето хора чели,недочели коментираха " Най-вкусни са бабините рецепти",при което аз за кой ли път отговарях"Не са бабини,а бобени",а и моята баба никога не би направила такива,но това е една друга тема.Но да знаете,кръстите ли някоя рецепта на баба,тя винаги има успех.Защо мислите всички производители на лютеница се надпреварват кой продукт е по бабин от другите?
   Тези бургери обаче нямат нищо общо с никоя баба,но ще си позволя да предположа,че някои баби биха ги харесали.
   

   Преди да направя бургерите,трябваше да имам подходящи хлебчета,в които да ги сервирам.Като повечето хора в наши дни не отворих книга,а питах Гугъл-а и сред първите показвания си харесах тези на Ева Тонева,която е невероятен фотограф и вдъхновение на много хора,които бихме искали да имаме поне наполовина от нейния талант.А тези хлебчета,не само че изглеждаха добре,но и се оказаха лесни за приготвяне.Моите са без сусам,защото не съм му голям фен.





   Сега за бургерите,които може да се нарекат и кюфтенца.Защото не е задължително да ги сложите в хлебче,може и в чиния.


Какво използвах аз:
/за 4 големи бургера,защото и хлебчетата ми бяха големи/

боб от косерва - в готов и измит вид около две чаени чаши
един средноголям морков
малка глава лук
едно малко яйце
галета - 2-3 супени лъжици
суха мащерка - една чаена лъжичка
пушен червен пипер - една чаена лъжичка
пресен магданоз
сол
олио за пържене

Може и да си сварите боба,но аз имах една консерва,която се чудех как да използвам и ето че влезе в употреба.
Ако си варите боб,дейставайте си както си знаете.Ако ползвате от консерва,измийте го много добре.Даже ми идваше да го кипна в една вода за всеки случай,но накрая се отказах.
Добре е да се прецеди добре и да няма никаква излишна течност към бобчетата.
Сварения боб може да се намачка или пасира,според наличието на уред най-вече.Аз го минах през малкия чопър,който не смели всичко и го намачках допълнително с вилица.Според мен ако не е на идеална паста е по добре.Някак си по-добре е да се усещат парченца.
Добавяме нарязан на много ситно лук,пресен магданоз (също добре подсушен),настърган морков.
За да сте сигурни,че яйцето няма да дойде в повече и да се налага да сгъстявате ненужно,по добре е да се разбие отделно и да се сложи първо половината.
Добавят се и галетата и подправките и трябва да получите една гъста смес
Оформяте кюфтенца/бургери и ги нареждате в тавичка върху хартия за печене.Слагате в хладилника за около час.
В тиган или тенджера наливате малко олио.Дори да са с незалепващо покритие,пак трябва да има.Изпържвате бургерите и ги нареждате върху хартия да попие мазнината.
Сервирането вече е по лично желание.Дали като бургери в хлебче или само като кюфтенца.
Гарнитурите също оставям на вашия вкус.
Мисля да ги изпробвам и печени на фурна и когато това стане,първи ще разберете :)




Ако рецептите,които споделям ви допадат и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

вторник, 6 март 2018 г.

Пилешки бутчета със зеленчуци на фурна


    Почивните дни са си за почиване,следователно и храната трябва да е лесна за приготвяне.Да,има дни в които ми се иска да правя някакви сложни импровизации,но рядко това ми се случва в неделя.
   Имах долни бутчета,оставаше да измисля и с какво да ги направя.Ако беше да са само за мен щях да си ги изпека с мед и масло (убийствени стават,но за тях някой друг път),но щяхме да сме трима човека и не вървеше да тръсна само по две копанчета,пък били те и много вкусни.След една ревизия на хладилника наизвадих всичко,с което разполагах като зеленчуци и рецептата вече сама се довърши


С какво разполагах:

пилешки долни бутчета - 6 броя
една тиквичка
морков
пъщърнак
парче целина
две глави лук
десетина скилидки чесън
няколко чери доматчета
резенчета червена чушка (моите са замразени,но си става и с една прясна чушка)
зехтин
сол и червен пипер

  • Нарязах зеленчуците и ги поръсих със сол,червен пипер и зехтин.Разбърках ги и ги сложих в йенски съд.По твърдите зеленчуци трябва да са по тънко нарязани,а по крехките на едро.За да може накрая да имате равномерно изпечени,а не половината да ги търсите къде са се стопили.
  • Всяко бутче посолих и намазах с червен пипер
  • Наредих ги върху зеленчуците.
  • Поръсих отгоре със зехтин и налях малко вода,само да се покрие дъното.
  • Сложих капак и пекох 40 минути на 200 градуса с вентилатор
  • После махнах капака и пекох още 10 минути.
  • Получи се много вкусен сос и зеленчуците и без бутче бяха много вкусни.


Хлебчетата са по рецепта на Ева Тонева.Моите са без сусам и вместо осем,разделих тестото на шест за да са по-големи:


Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога,където се случват много повече рецепти и истории: